О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 963
гр.София, 23.07. 2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
ЖИВА ДЕКОВА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №784 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от О. В. против решението от 04.02.2009г., постановено по гр.д. №567/2008г. на Видински окръжен съд, с което е потвърдено решението от 29.10.2008г. по гр.д. №720/2008г. на Видински районен съд, с което са уважени предявените от Д. С. С. от гр. В., срещу О. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Д. С. С. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Д. С. С. срещу О. В. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел, че уволнението е незаконосъобразно на приложеното основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ – липса на необходимото образование, тъй като не е установено, че промените в образователните изисквания са настъпили преди уволнението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените решения на ВКС. С тях е прието, че работодателят може с оглед нуждите на извършваната работа да промени изискванията за образование и квалификация, като за всеки конкретен случай трябва да е установено в какво се изразяват тези промени /решение №1121 от 19.10.2007г. по гр.д. №2614/2004г. на ВКС, ІІІ г.о./, че работодателят има право с длъжностното разписание или с длъжностната характеристика да променя изискванията за образование и квалификация, когато не са определени в нормативен акт /решения №241 от 13.03.2007г. по гр.д. №1212/2004г., №2115 от 06.01.2006г., №2174 от 09.01.2007г., всички на ВКС, ІІІ г.о./. С обжалваното въззивно решение също е прието, че работодателят е можел да промени изискването за образование към заеманата от ищеца длъжност с длъжностното разписание и с длъжностната характеристика, но искът е отхвърлен, тъй като е прието, че работодателят не е установил по делото, че изменението на изискванията е настъпило преди уволнението. Позоваването на решение от 06.11.2007г. по гр.д. №380/2007г. на СОС също е неоснователно. Обстоятелството, че по друг е било прието за установено, че трудовото правоотношение е било прекратено след като е извършена промяна в изискванията за образование за заемане на длъжността с длъжностната характеристика, не може да обоснове извод за противоречиво разрешаване на релевирания правен въпрос. Касае се до изводите на съда, направени въз основа на конкретната фактическа обстановка, която е установена по делото, а не до противоречиво разрешаване на правния въпрос за необходимостта изменението на изискванията за образование да е настъпило преди уволнението на основание чл.328, ал.1, т.6 от КТ. С едно от приложените решения – №985 от 01.06.2006г. по гр.д. №2816/2003г. на ВКС, ІІІг.о. не е решен въпрос от решените с обжалваното въззивно решение, а друг въпрос – дали последващото нормативно въвеждане на изисквания към образованието за заемане на длъжността, каквито при възникване на трудовото правоотношение са били въведени от работодателя, съставлява промяна в изискванията и основание за прекратяване на трудовия договор.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл. 328, ал.1, т.6, пр.2 от КТ, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението на която има установена практика на ВКС.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 04.02.2009г., постановено по гр.д. №567/2008г. на Видински окръжен съд, по касационна жалба на О. В..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: