О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 05.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4708/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. кооперация /ПК/ „В”, с. Д. махала, област Пловдив, приподписана от юрисконсулт И. К. В. против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х гр. с. №..04.2008 г., постановено по в. гр. д. № 95/2008 г.
Поддържа, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГП. , като посочва и представя решение № 851/16.10.1985 г. по гр. д. № 614/95 г., ІІ г. о.; решение № 255/7.03.1975 г. по гр. д. № 118/75 г., ІІІ г. о.; решение № 3/13.02.2006 г. по гр. д. № 2488/2004 г., ІV-Б г.о. Твърди, че съгласно константната практика на ВКС и на основание чл. 59 ЗЗД за извършени подобрения в чужд имот държателят има право да получи по-малката сума между обогатяването и обедняването. В конкретния случай искът е отхвърлен при положение, че по делото е установено, че ищцовата кооперация е имала качеството на държател на имота за периода от 1.01.1991 г. до 17.03.2000 г., че през същия период кооперацията е извършвала подобрения в чужд недвижим имот-публична държавна собственост, в резултат на което държавата се е обогатила до размера на пазарната стойност на извършените подобрения, а ищецът се е обеднил до размера на пасива по баланса му.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, като взе предвид доводите на касатора и данните по делото, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема следното:
Предмет на делото е претенция с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение, затова че държавата се е обогатила неоснователно, а ищецът се е обеднил с остатъчната балансова стойност на изградени от него в имот държавна собственост съоръжения.
С обжалваното решение е отхвърлен иска, предявен от П. „В”, с. Д. махала, Пловдивска област против държавата, представлявана от министъра на финансите за заплащане на сумата общо 12245.69 лв., представляваща обезщетение за направени от ищеца подобрения в чужд имот–публична държавна собственост в с. П., Пловдивска област, представляващ минерален извор-сондаж № 3, както следва: 1. производствена сграда с площ 35.53 кв.м. на стойност 752.67 лв.; 2. оградена площ пред производствена сграда на стойност 87 лв.; 3. сграда-тухлена масивна, находяща се над сондажния кладенец на стойност 311.43 лв.; 4. железобетонна ограда на стойност 9992.47 лв.;5. мрежа от поцинковани тръби на стойност 421 лв.; 6. бетонова шахта на стойност 75 лв.; 7. платформа за пълнене на вода на стойност 380.70 лв.; 8. бетонова площадка на стойност 308.42 лв.; 9. бетонов канал на стойност 124 лв.
За да отхвърли иска въззивният съд е приел, че е останала неизпълнена от ищеца доказателствената тежест да установи по делото, че процесните съоръжения във връзка с експлоатацията на минералния извор са изградени от ищеца в имот държавна собственост, както и че липсват данни за остатъчната балансова стойност на изградените съоръжения.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГП. на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
С касационната жалба не е посочен съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С приложените към жалбата решение № 851/16.10.1985 г. по гр. д. № 614/85 г., ІІ г. о. на ВС е прието, че съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД за извършени подобрения в чужд имот държателят има основание да получи по-малката сума между извършените разходи и увеличената стойност на имота. С решение № 225/7.03.1975 г. по гр. д. № 118/75 г., ІІІ г. о. на ВС е прието, че за извършените подобрения държателят на имота разполага с иск за неоснователно обогатяване срещу собственика. С решение № 3/13.02.2006 г. по гр. д. № 2488/2004 г., ІV-Б г. о. на ВКС е прието, че се касае за хипотеза на чл. 59 ЗЗД, когато ответната страна се е обогатила при получаване на имот, подобрен с извършени в него строителни работи. Съдебните решения, на които касаторът се е позовал не потвърждават разбирането, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочените решения са относими към елементите от фактическия състав на материалноправното основание на иска по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, а въззивният съд при правилно разбиране относно фактическия състав на иска го е отхвърлил поради неизпълнена от ищеца доказателствена тежест за установяване наличието на тези елементи.
Оплакванията в касационната жалба са по съществото на спора и могат да бъдат отнесени до едно от общите основания за касационно обжалване поради неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГП. – необоснованост на решението.
Основанието „необоснованост” законодателно не е включено като основание за допустимост на решението, преценявано при предварителната селекция на жалбите, която ВКС извършва по реда на чл. 280, ал. 1 ГП. , а като основание за отмяна на вече допуснато до касационно разглеждане неправилно решение по чл. 281, т. 3 ГПК.
Предвид изложеното съдът приема, че жалбата не следва да се допусне до касационно разглеждане, поради което Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, Х-ти граждански състав № 522/4.04.2008 г., постановено по гр. д. № 95/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: