Определение №737 от 30.12.2009 по ч.пр. дело №648/648 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 737
 
                                             гр.София, 30.12.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №648 по описа за 2009 год.
 
 
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. №9056/19.10.2009г. на адв. Н като пълномощник на ищците по делото, срещу определение №141 от 23.07.2009г. по гр.д. №1026/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., с което е върната касационната им жалба срещу решение от 15.08.2008г. по гр.д. №1294/2003г. на Софийски апелативен съд и е прекратено касационното производство.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците по частната касационна жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С решение от 15.08.2008г. по гр.д. №1294/2003г. на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение от 04.07.2000г. по гр.д. №729/1997г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени субективно съединените искове на Л. Т. , П. Т. , Т. Т. , В. Т. , П. Т. , Й. Т. , В. Т. , А. Т. , В. Т. , Е. Т. , А. З. , К. К. чрез законния си представител Х. Д. и Н. Т. срещу „Ц”А. , РУМ „Д”ЕООД и „Н”А. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за сумата 9873лв.
Касационната жалба на адв. Н като пълномощник на ищците по делото, срещу въззивното решение, е върната с обжалваното определение и касационното производство е прекратено.
За да постанови този резултат съставът на ІІІ г.о. на ВКС е приел, че касационният контрол е недопустим, тъй като всеки от субективно съединените искове е под предвидения в чл.280, ал.2 от ГПК размер.
Видно от данните по делото исковете са заявени в общ размер на 8851000неденом.лв./8851деном.лв./. С молба от 03.10.1997г. ищците, чрез процесуалния си представител адв. Я, са уточнили размера на исковете на всеки от тях, като предявеният от Л. Т. е в размер на 2914634неденом.лв. /2914,63деном.лв./. Исковете на останалите ищци, съгласно това уточнение са с размер до 1000ден.лв. В хода на делото в първата инстанция в съдебното заседание на 08.06.2000г. е извършено увеличение на общия размер на исковете на 9873лв., като претенциите към ответника „ЦУМ”А. са в общ размер на 4421лв., а към ответника „Н”А. – 5452лв. Видно от приетата в същото съдебно заседание молба ищците са уточнили размера на претенциите на всеки един от тях към всеки от ответниците. Размерите на исковете са до 1000лв. всеки от тях с изключение на исковете на Л. Хр. Т. , които са в размери съответно 1473,50лв. и 1817,14лв.
Предявените от останалите ищци искове са с цена на иска до 1 000лв. всеки от тях, поради което производството по тези искове е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият обжалваем интерес по обективно и субективно съединените искове е без значение за определяне на обжалваемия интерес по чл.280, ал.2 от ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че решения на окръжния съд по дела с обжалваем интерес до 1000 лева не подлежат на касационен контрол. Тъй като в случая обжалваемият интерес е до 1000 лева по отношение на всеки един от разгледаните искове /с изключение на исковете на Л. Хр. Т. / то с обжалваното определение правилно е прието, че касационното производство е недопустимо и същото е прекратено по отношение на жалбата по тези искове.
С оглед на изложеното частната жалба е частично основателна и обжалваното определение следва да се отмени в частта по отношение на касационната жалба на Л. Т. и в тази част делото се върне за продължаване на процесуалните действия. В останалата част, по отношение на касационните жалби на останалите касатори определението следва да се остави в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
ОСТАВЯ В СИЛА определение №141 от 23.07.2009г. по гр.д. №1026/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., в частта, с която е върната касационната жалба на П. Т. , Т. Т. , В. Т. , П. Т. , Й. Т. , В. Т. , А. Т. , В. Т. , Е. Т. , А. З. , К. К. чрез законния си представител Х. Д. и Н. Т. срещу решение от 15.08.2008г. по гр.д. №1294/2003г. на Софийски апелативен съд и е прекратено касационното производство в тази част.
ОТМЕНЯ определение №141 от 23.07.2009г. по гр.д. №1026/2009г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., в частта, с която е върната касационната жалба на Л. Т. срещу решение от 15.08.2008г. по гр.д. №1294/2003г. на Софийски апелативен съд и е прекратено касационното производство в тази част.
ВРЪЩА делото в отменената част за продължаване на съдопроизводствените действия.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ: 1.
 
 
 
2.

Scroll to Top