О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 830
София, 14.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 683/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Б. Й. М. от гр. С. чрез процесуален представител адвокат Л против въззивно решение на Софийски окръжен съд, гражданско отделение № 848/30.12.2008 г. по гр. д. № 723/2008 г. в частта, с която се отменя частично решение № 76/22.05.2008 г. по гр. д. № 51/2006 г. на Самоковски районен съд и се постановява друго решение, с което се признава за установено по отношение на Б. Й. М., че договорната ипотека, оформена с нотариален акт № 1* том ІІА, рег. № 2* дело № 510/1999 г. на нотариус С. Х. , сключена между Б. Й. М. в качеството му на кредитор на обезпеченото вземане и А. Т. С., представлявана от сина си П. А. С., в качеството й на собственик на ипотекирания имот, е нищожен в частта, в която ипотеката е учредена за обезпечаване на вземането за мораторна лихва /неустойка/ върху главницата от 5 200.00 лв., левова равностойност на 5 200.00 г. м. по договор за заем от 3.08.1999 г., сключен между Б. Й. М., в качеството му на заемодател и П. А. С., в качеството му на заемател, поради неиндивидуализиране на обезпеченото вземане за мораторни лихви /неустойки/.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Относно допустимостта на касационното обжалване се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл по съществени въпроси на материалното право, а именно: посочване на размера на лихвата /неустойката/ като част от обезпеченото вземане само в договора за заем води ли до нищожност на нотариалния акт за ипотека поради неопределеност или неопределяемост на цялото обезпечено вземане, както и действителна или нищожна е ипотеката за бъдещо вземане. Твърди,че изводите на въззивния съд е в противоречие с трайната практика на ВКС, като се позовава на Р. № 73/7.03.2000 г. по гр. д. № 1157/1999 г., ВКС; Р. № 218/27.03.2007 г. по т. д. № 750/2006 г., ВКС, І т.о.; Р. № 958/7.12.2004 г. по т. д. № 5/2004 г., ВКС, ІІ г.о.; Р. № 406/4.07.2003 г. по гр. д. № 968/2002 г., ВКС, ІІ г. о., които решения са представени.
За ответника по касация А. Т. С. чрез процесуален представител адвокат П жалбата е оспорена като недопустима и неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка на касационното обжалване в производство по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд констатира следното:
Въззивният съд е уважил иска с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ вр. чл. 170 ЗЗД, предявен от А. Т. С. срещу Б. Й. М., като е признал нищожност поради неиндивидуализиране на обезпечено вземане на договорна ипотека, сключена между Б. Й. М. като кредитор на обезпеченото вземане и А. Т. С. в качеството на собственик на ипотекирания имот в частта на договора за ипотека, с която ипотеката е учредена за обезпечаване на вземането за лихва /неустойка/ върху главницата от 5 200.00 лв., левова равностойност на 5 200.00 г. м. по сключения договор за заем.
За да постанови този резултат въззивният съд е посочил, че в случая с договора за ипотека страните са индивидуализирали изрично главното вземане, предмет на обезпечението, но по отношение на лихвата и другите условия е направено препращане към договора за заем, което е в нарушение на изискването за определеност или определяемост на цялото обезпечено вземане съгласно изискването на чл.170 ЗЗД /да не е налице в ипотечния договор неизвестност относно размера на сумата, за която се сключва договора за ипотека/.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т.1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по въпроси с материалноправен и/или процесуалноправен характер в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В конкретния случай от страна на касатора е формулиран въпрос с материалноправен характер, а именно: посочването на размера на лихвата /неустойката/ като част от обезпеченото вземане само в договора за заем води ли до нищожност на нотариалния акт за ипотека поради неопределеност или неопределяемост на цялото обезпечено вземане.
По такъв въпрос въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение.
Въззивният съд се е произнесъл, че е нищожен договора за ипотека неизцяло, а само в частта в която ипотеката е учредена за обезпечаване на вземането за лихва /неустойка/ върху главницата.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК в случая не е налице, тъй като въззивният съд не се произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, на която се е позовал касатора по приложените към изложението на основания за допустимост съдебни решения.
По въпроса за действителността на ипотеката за бъдещо вземане въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение, поради което този въпрос не е относим към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ето защо касационно обжалване на въззивното решение не е допустимо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, Гражданско отделение, трети въззивен състав № 848/30.12.2008 г., постановено по гр. д. № 723/2008 г. по касационна жалба от Б. Й. М. от гр. С., ул. „О” №1 чрез пълномощника си адвокат Л, гр. С., ул. „П” № 22.
Копие от определението да се връчи на страните, за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: