О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 895
гр.София, 17.07.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №462 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Л. К. от гр. С., против решението от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №1920/2007г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 25.06.2007г. по гр.д. №1003/2006г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения от Т. Л. К. срещу А. Т. К. иск с правно основание чл.64, ал.1, т.3 от СК.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата А. Т. К. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем инетрес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Т. Л. К. срещу А. Т. К. иск с правно основание чл.64, ал.1, т.3 от СК – за прекратяване на допуснато осиновяване при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с решение по гр.д. №1649/71г., решение по гр.д. №330/69г. на ВС, ІІ г.о., решение №144 от 07.03.1988г. и решение №924 от 04.10.1995г. по гр.д. №672/95г., всички на ВС, ІІг.о., с които е прието, че за прекратяване на осиновяването на основание чл. чл.64, ал.1, т.3 от СК – при наличие на други обстоятелства, които дълбоко разстройват отношенията между осиновител и осиновен, от правно значение е да е настъпило дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен, като характерът на причината и причинителят на това състояние са без значение. Въззивният съд е приел, че установената по делото фактическа обстановка не дава основание да се направи извод за наличие на разстройващи обстоятелства като основание за прекратяване на осиновяването. Прието е с въззивното решение, че съществуващо към момента известно охлаждане в отношенията между осиновител и осиновен не са довели до дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен. Поради това, че с въззивното решение е прието, че не е установено да е настъпило дълбоко разстройство на отношенията, не може да се приеме, че въззивното решение е постановено в противоречие с приложените от касатора решения на ВС, с които е прието, че от значение за изхода на спора е дали е настъпило дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормата на чл.64, ал.1, т.3, пр.2 от СК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване, и по приложението й има установена практика на ВКС. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се излагат и доводи за неправилност на въззивното решение, които са относими към основанията за касационно обжалване на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК, а не са относими към приложеното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение, а на ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство в размер на 500лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.07.2008г., постановено по гр.д. №1920/2007г. на Софийски апелативен съд, по касационна жалба на Т. Л. К..
ОСЪЖДА Т. Л. К. да заплати на А. Т. К. сумата 500лв. – разноски по делото за настоящото производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: