О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 722
София, 01.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на тридесети юни двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 766/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Н. К. ЕГН ********** от гр. С. чрез пълномощник адвокат Д против въззивно решение на Пловдивски окръжен съд, VІ-ти граждански състав № 329/25.02.2009 г. по гр. д. № 3537/2008 г.
С жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – основания за отмяна по чл. 281 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Според касатора съществен процесуалноправен въпрос е задължението на съда да спазва процесуалната разпоредба на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, като обсъжда и преценява събраните по делото доказателства, във връзка с което се позовава на ППлВС № 7/27.12.1965 г., което прилага.
Като съществен материалноправен въпрос е посочен въпросът за елементите от фактическия състав на дисциплинарното нарушение по чл. 187, т. 8 КТ-злоупотреба с доверието на работодателя с позоваване на решение № 232/2.05.1995 г. по гр. д. № 1209/94 г., ВС, което прилага.
За ответника по касация ЕВН-Б. , А. , област П. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените от И. Н. К. против „Е” А. обективно съединени искове с правно основание чл. 344,ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за отмяна на заповед№ 319/15.12.2007 г. на представляващите ответното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение, за възстановяването му на заеманата до уволнението длъжност „отчетник на измервателни уреди” към отдел „К” и за присъждане на обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 ГПК.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В случая не може да се определи като съществен процесуалноправния въпрос изпълнени ли са от въззивния съд изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./, по който въпрос съдът да се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС в цитираното ППлВС № 7/27.12.1965 г., тъй като въззивното решението е постановено при спазване на посочените изисквания.
Същото разрешение следва да се приложи и по посочения от касатора материалноправен въпрос за елементите от фактическия състав на дисциплинарното наказания по чл.187, т. 8 КТ – „злоупотреба с доверието на работодателя” с позоваване на Р. № 232/2.05.1995 г. по гр. д. № 1209/94 г., ВС, ІІІ г. о. Разбирането на въззивния съд относно елементите на фактическия състав на посоченото дисциплинарно нарушение е в съответствие с правните изводи на ВС, както и с разума на закона.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски окръжен съд, VІ граждански състав № 329/25.02.2009 г. по гр. д. № 3537/2008 г. по касационна жалба от И. Н. К. чрез процесуален представител адвокат Д.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: