О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1262
гр.София, 19.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на четиринадесети септeмври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №924 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 04.02.2009г., постановено по гр.д. №966/2008г. на Софийски апелативен съд, след като е отменено решение от 26.02.2008г., постановено по гр.д. №1647/2007г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2, н.2 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 20000лв. до 25000лв. и в частта, с която е уважен иска за обезщетение на имуществени вреди, е осъдена П. на Р. Б. да заплати на Л. Л. Г. от гр. С., обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5000лв., ведно със законната лихва от 22.04.2007г. и е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди и в частта за присъдения от първата инстанция размер 28753,94лв. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част по иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Решението е обжалвано от Л. Л. Г. в частта, с която е отхвърлен иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата над 2500лв. до предявения размер от 48000лв. и с която е оставено в сила отхвърлителното решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди.
П. на Р. Б. чрез прокурор от Софийска апелативна прокуратура обжалва осъдителното въззивно решение по иска за обезщетение за неимуществени вреди.
Касаторът Г. счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура счита, че са основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв..
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение въззивният съд след като е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2, н.2 от ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди за размера над 20000лв. до 25000лв. и в частта, с която е уважен иска за обезщетение на имуществени вреди, е осъдил П. на РБ. да заплати на Л. Л. Г. обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 5000лв., ведно със законната лихва от 22.04.2007г. и е отхвърлил иска за обезщетение за имуществени вреди и в частта за присъдения от първата инстанция размер 28753,94лв. С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в останалата част по иска за обезщетение за неимуществени вреди, предявен за сумата 48000лв.
Касаторът Г. счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с Тълкувателно решение №3 от 22.04.2005г. по т.гр.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС, т.15, по въпроса дали участвалия по делото прокурор може да обжалва постановеното решение в случай, че П. на Р. Б. е единствен ответник по делото. Въззивният съд е приел, че подадената от прокурор при Софийска градска прокуратура въззивната жалба, е подадена от страната П на Р. Б. – единствен ответник по делото. С посоченото от касатора тълкувателно решение е прието, че по дела, по които П. на Р. Б. е единствен ответник, участието на прокурор не е задължително, тъй като качеството на контролираща страна не се съвместява с качеството на страна, заинтересована от изхода на спора. Но тъй като и в тези случаи прокурорът участва по делото в качеството на представител на единната и централизирана П. на Р. Б. , не може да се приеме, че като е приел, че подадената от него жалба е подадена от П. на Р. Б. като главна страна по делото, въззивният съд е решил релевирания от касатора въпрос в противоречие с посочената практика на ВКС.
Касаторът счита, че въззивното решение по иска за обезщетение за имуществени вреди е постановено в противоречие с решение №1441 от 01.11.1999г. по гр.д. №746/1999г.на ВКС, Vг.о. и решение №1523 от 11.11.1984г. по гр.д. №970/1984г. на ВКС, ІV г.о. Посочените решения не са относими към разрешените с атакуваното решение въпроси по претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – пропуснати ползи в размер на законната лихва върху сумата на паричната гаранция. В разглеждания случай въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че сумата на паричната гаранция е трансферирана от неговата банкова сметка по банковата сметка на получателя на паричната гаранция.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.2 от ГПК. Касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал и не е представил решения на съдилищата, за да аргументира наличието на противоречива практика на съдилищата по решен от въззивния съд конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Противоречивите решения на първата и въззивната инстанции по делото не представляват противоречива практика на съдилищата по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон.
В изложението на основанията касаторът е изложил и доводи за неправилност на въззивното решение – че неправилно съдът е обсъдил само част от доказателствата по делото и доводите на страните; че неправилно съдът е приел, че контролиращата страна в лицето на участващия на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ прокурор, може да обжалва постановеното от първата инстанция решеине. Тези доводи обаче не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът П. на Р. Б. счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с решение №156 от 10.05.2006г. по гр.д. №2633/2004г. на ВКС, ІVг.о. и при противоречива практика – решение №432 от 04.01.2006г. по в.гр.д. №408/2005г. на ВтАС и решение №103 от 14.01.2005г. по гр.д. №138/2004г. на БАС. Счита, че при прилагане на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД по приложените решения, съдилищата са тълкували разпоредбата по различен начин при идентични по характер дела. Позоваването на приложените решения не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК делото трябва да е решено в противоречие със съдебната практика на ВКС или решения на други съдилища, т.е. да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. И в двете хипотези решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата.
Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. В случая касаторът не излага доводи за неотчитане на обстоятелство с правно значение за определяне на размера на обезщетението. От съдържанието на обжалваното решение и приложените решения не се констатира идентичност на обстоятелствата, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на релевирания въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в тълкуването и прилагането на посочената правна норма от съдилищата.
С оглед на изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.02.2009г., постановено по гр.д. №966/2008г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: