Р Е Ш Е Н И Е
№ 1
София, 21.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1452/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от П. Н. П. ЕГН ********** от гр. С. чрез адвокат Т против въззивно решение на Софийски градски съд, ІV „в” г.о. № 446/4.01.2008 г. по гр. д. № 3123/2006 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 67 с-в от 14.06.2006 г. по гр. д. № 617/2004 г., с което на основание чл. 288, ал. 1 ГПК е изнесен на публична продан процесния недвижим имот, както и в частта, с която е отменено решението в частта, с която е уважена претенцията на П. Н. П. за подобрения за периода 1985-1990 г. за сумата 3324.42 лв. и е постановено друго решение, с което изцяло е отхвърлен иска на П. Н. П. против Н. Н. З. по чл. 286 ГПК за стойността на извършени подобрения в имота на стойност 20000 лв.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Счита, че неправилно имотът е изнесен на публична продан по чл. 288, ал. 1 ГПК и делбата следва да се извърши чрез разпределяне по реда на чл. 292 ГПК.
Ответницата по касация Н. Н. З. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Законосъобразно съдът е приложил способа за извършване на делбата по чл. 288, ал.1 ГПК чрез изнасянето му на публична продан. Със заключенията на единичната и тройна СТЕ е установено по несъмнен начин, че процесният имот е неподеляем. В имота са изградени две сгради, едната от които на лицевата част на парцела /избен, жилищен и тавански етажи/, със застроена площ 68 кв. м., отговаряща на изискванията на ЗУТ и наредба № 7/2003 г. за жилище, но втората едноетажна масивна сграда, съставляваща пристроена през 1988-89 г. лятна кухня не може да бъде обособена като самостоятелен обект в делбата, тъй като не отговаря на изискванията на СПН за жилище.
Делбеният съд се произнася относно поделяемостта на даден имот с оглед изискванията на закона в сила към момента на постановяване на решението. Делбата на процесния имот следва да се извърши при съобразяване с действащата към този момент правна уредба.
По делото е безспорно установено със заключение на тройна СТЕ, че едноетажната масивна жилищна сграда-преустроената лятна кухня не отговаря на изискванията за жилище, макар и да се ползва за жилище, а и че е изпълнена изцяло неправилно. Разпределението на сградата включва: антре, две стаи, дневна, кухня и санитарен възел; отсъства коридорна система, в помещенията се влиза от едно в друго; допусната е пряка връзка на кухнята със санитарния възел. Следователно, сградата не отговаря на изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗУТ /обн., ДВ, бр. 1.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм.и доп./ и на чл. 110, ал. 2 от Наредба № 7/2003 г., което изключва извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл. 292 ГПК.
Претенцията на П. Н. П. по чл. 286 ПК за извършени подобрения в сградата, която ползва 1985-1990 г. се изразяват в преустройство на избено помещение, което е било леярска работилница и преустройство на таван в ателие е в размер на сумата 20000 лв./с.з. 21.04.2005г./.
За да отхвърли претенцията като неоснователна въззивният съд е приел за установено с гласни доказателства, че ремонта на къщата на лицето на имота-преустройство на таванско помещение и обособяване в кухня едното мазе са извършени през 1980-те години /от 1979 г. до към 1985 г./ от родителите на страните, които са били живи с помощта на роднини и приятели, като се е позовал на показанията на свид. Тасева, Н. и М. Неизпълнена е останала по делото доказателствената тежест на ищцата да установи по несъмнен начин, че изцяло с нейни средства и труд и през периода 1985-1990 г. са извършени претендираните от нея подобрения.
В тази част касационнната жалба не съдържа конкретни доводи освен твърдението, че преустройството е извършено от и със средства на жалбоподателката, което било доказано по делото със свидетели, които доказателства съдът не е преценил.
Съдът е преценил събраните по делото гласни доказателства по тази претенция и правилно е приел, че не е доказана.
Предвид изложените съображения въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила, поради което настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.:
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ІV „в” г. о. № 446/4.01.2008 г. по гр. д. № 3123/2006 г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: