Определение №945 от по гр. дело №783/783 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 945
 
София, 17.07.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на  седемнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:       
                                   
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 783/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Д. Д. от гр. К. чрез адв. Л. А. от АК, гр. С. срещу решение № 85/25.03.2009 год. по гр.д. №72/2009 год. на Сливенския окръжен съд.
С обжалваното решение Сливенския окръжен съд е оставил в сила Решение №62/29.12.2008 год. по гр.д. № 74/2008 год. на Районен съд гр. К., с което са отхвърлени предявените от З. Д. Д. от гр. К. искове с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1,2 и 3 КТ във вр. чл. 225,ал.1 КТ за отмяна като незаконна на заповед №12/01.08.2008 год. на Кмета на О. К., с което трудовото й правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата, за възстановяване на заеманата преди уволнение длъжност „Главен счетоводител в дирекция „ ОКСУС” в структурата на общинската администрация на О. К. и за заплащане на обезщетение в размер на 4 020 лв. за времето, през което е останала без работа поради незаконно уволнение.
С жалбата се правят оплаквания, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и е необосновано- основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за касационна обжалваемост на решението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с позоваване на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК . Посочени са и са представени Р. № 2233/11.01.2007 год. по гр.д. № 875/2004 год. на ВКС ,ІІІ г.о и Р. №469/18.05.2004 год. по гр.д. №1434/2002 год. на ВКС, ІІІ г.о с оглед обосноваване на посоченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване „ противоречие с практиката на ВКС”.
Ответникът по касация О. К. оспорва основанията за допустимост на касационното обжалване ,както и основателността на жалбата в писмен отговор по делото.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценката за допустимост на касационното обжалване, Върховният касационен съд приема следното: .
За да е допустимо касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1, ГПК следва преди всичко от страна на касационният жалбоподател да е уточнен и прецизно формулиран въпрос от материално и/или процесуалноправен характер с принципно и основополагащо значение за правото, по който въпрос въззивният съд да се е произнесъл при решаването на конкретния казус. В изложението по чл. 284,ал.3,т.1 ГПК касаторът е посочил, че с обжалваното решение, въззивният съд е приел, че за да е налице реално съкращаване в щата , не е необходимо трудовите функции на заеманата длъжност да са премахнати изцяло като функции – достатъчно е те да са разпределени между други съществували до момента длъжности. С това касаторът е формулирал материалноправен въпрос, който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС респ. с представените решения на касационната инстанция.
Действително с въззивното решение такава позиция е изразена ,макар че извода на съда , че в случая е налице съкращаване в щата , респ. изхода на делото, не е обусловен единствено от нея. Това виждане на съда обаче не е в противоречие с практиката на ВКС , която възприема , че и при разпределение на функциите на досегашната длъжност между други длъжности, е налице съкращаване в щата. Решенията на ВКС, на които касаторът се позовава за да обоснове противоречие с практиката на ВКС, не установяват такова:
Решение № 2233/11.01.2007 год. на ВКС по гр.д. №875/2004 год., ІІІ г.о е неотносимо, доколкото разглежда проблематиката за доказателствената тежест при установяване факта на съкращението в щата., а Решение №469/18.05.2004 год. на ВКС, по гр.д. №1434/2002 год., ІІІг.о. се занимава с въпроса дали е налице „съкращение в щата” при друга фактическа обстановка.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд ,състав на ІІІ Г. О. счита , че не са налице условията на чл. 280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд и на основание чл. 288 ГПК
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Сливенския окръжен съд , постановено на 25.03.2009 год. по гр.д. № 72/2009 год. по касационна жалба на З. Д. Д. чрез адв. Л. А.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top