О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 364
гр.София, 22.07.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №245 по описа за 2010 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Й. С. П. срещу определението от 26.01.2010г. по в.гр.д. №33/2010г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 19.10.2009г. по гр.д. №932/2009г. на Варненски окръжен съд за прекратяване на производството по делото.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на дължимата държавна такса за производството по предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че решения от въззивния съд въпрос за правомощието на съда по определяне на правната квалификация на предявения иск, е от значение за развитие на правото.
Правният въпрос от значение за изхода на конкретно дело, разрешен с обжалвания акт на въззивния съд е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По въпроса дали дадената от ищеца правна квалификация на предявения иск обвързва съда или съдът следва да я изведе от съдържанието на исковата молба относно обстоятелствата, на които ищецът основава иска си – чл.98, ал.1, б.”г” ГПК-отм. /чл.127, ал.1, т.4 ГПК/ и относно искането – чл.98, ал.1,б.”д”/чл.127, ал.1, т.5 ГПК/, има практика на ВКС, която не се нуждае от промена, и не може да се приеме, че разглеждането на частната жалба би било от значение за развитие на правото. Отделно от това в случая относно правната квалификация на иска касационната инстанция се е произнесла с решение №392 от 29.04.2009г. по гр.д. №870/2008г. на ВКС, Іг.о., с което е оставено в сила въззивното решение по гр.д. №457/2007г. на Варненски апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато за ново разглеждане на предявеното основание – чл.49 ЗЗД. Приети са за неоснователни доводите на жалбоподателя, че предявеният от него иск е с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, тъй като съгласно т.10 от Тълкувателно решение №3/2004г. ОСГК, ВКС действията, по повод на които са му причинени твърдените от него неимуществени вреди не представляват административна дейност, за която, ако тези действия са незаконни, може да се ангажира отговорността на ответника МВР по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.казанията на касационната инстанция са задължителни за първата и въззивната инстанции по делото – чл.218з ГПК отм, чл.294, ал.1,пр.2 ГПК, поради което въззивният съд правилно е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което тези указания са съобразени.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 26.01.2010г. по в.гр.д. №33/2010г. на Варненски апелативен съд, по частна касационна жалба на Й. С. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: