О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 786
София, 08.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 305/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. С. ЕГН ********** от гр. С. чрез адвокат Т против въззивно решение на Бургаски окръжен съд № VІ-19/6.11.2008 г. по гр. д. № 355/2008 г., с което е оставено в сила решение на Бургаски районен съд № 2217/31.07.2006 г. по гр. д. № 2463/2001 г., с което е отхвърлен предявения от И. С. С. против Т. Г. К., Д. Г. Д., Н. Г. Я., Е. Л. З. , А. Л. Ш. и И. Л. С. за обявяване за окончателен на сключения на 24.04.1999 г. в гр. Б. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – 1315/4715 кв. м. ид.ч. от имот № 8* целия с площ от 4715 кв.м., находящ се в землището на гр. С., м. „Б” при посочени граници и са присъдени разноски по делото.
С жалбата се претендира отмяна на обжалвания съдебен акт, като неправилен-постановен при съществено нарушение на материалния закон и необоснован – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК е постановяване от ВКС друго решение, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Изложени са фактически и правни доводи в подкрепа на посочените основания за отмяна. Приложено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с твърдение, че Бургаският окръжен съд се е произнесъл по съществени материално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК /позовава се на Р. № 1241/12.01.2000 г. по гр. д. № 366/1998 г. ВКС, ІІ г. о.; Р. № 2627/12.01.2005 г. по гр. д. № 2264/2003 г., ВКС, ІV г. о./, както и по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, решавани противоречиво от съдилищата /позовава се на Р. от 5.11.2007 г. по гр. д. № 406/2007 г., ОС-София, ІІ с-в; Р. от 29.07.2005 г. по гр. д. № 729/2003 г. на ОС-В. Търново; Р. № 71/28.05.2004 г. по т. д. № 320/2003 г. на БАС; Р. от 7.07.2003 г. по гр. д. № 4436/2002 г. на СГС; Р. от 15.01.2008 г. по гр. д. № 791/2007 г. на ОС-София/. Копия от цитираните решения са приложени по делото.
За ответници по касация А. Л. Ш. и И. Л. С. чрез адвокат В касационната жалба е оспорена, като са изложени аргументи за недопустимост на касационното обжалване, както и по съществото на спора в подкрепа на разбирането, че касационното жалба е и неоснователна.
За ответници по касация Т. К. , Д. Д. и Н. Я. чрез адвокат Н жалбата е оспорена по същите съображения.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд констатира следното:
За да остави в сила отхвърлителното първоинстанционно решение по иска с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД при преценка на съдържанието на процесното пълномощно въззивният съд е приел, че при подписване на предварителния договор Т. К. е действала извън рамките на предоставените й пълномощия или без надлежна представителна власт да представлява обещателите-продавачи при сключването на договора. В тази връзка съдът е приел, че предварителният договор е сключен при липса на съгласие, поради което е нищожен в хипотезата на чл. 26, ал.2 ЗЗД и на това основание не може да бъде обявен за окончателен по реда на чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
За да се приеме, че е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК касаторът е длъжен да формулира въпроси с материалноправен или процесуален характер, по които с обжалваното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и/или тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата в страната.
Посочените изисквания на закона в случая не са изпълнени.
Преди всичко не е изпълнено изискването за формулиране на принципни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените оплаквания, че Бургаският окръжен съд в противоречие с практиката на ВКС е приел, че Т. К. е излязла извън обема на предоставената й представителна власт в качеството на пълномощник на Софка С. , Д. Д. и Д. З. , тъй като в предоставените й права не е посочено изрично сключването на предварителен договор за продажба на недвижим имот е оплакване за неправилност на решението по съществото на спора. Разбирането на касатора, че след като Т. К. е била упълномощена от посочените лица да сключи договор за покупко-продажба или друга разпоредителна сделка, то тя е имала право да сключи и предварителен договор за покупко-продажба на имота, чиято цел е сключването на окончателен такъв по правното си естество представлява становище на заинтересована от изхода на спора страна в аспект на основното оплакване за неправилност на обжалваното решение на основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представените решения на ВКС и други съдилища в страната действително са постановени по искове с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, но не съдържат разрешения относими към процесния случай.
Доводът на ответниците по касация, че атакуваното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК с оглед обжалваемия интерес, определен от данъчната оценка на имота, не се споделя от настоящия състав на ВКС.
Ето защо, обжалваното решение не следва да се допусне до касационно разглеждане, поради което и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд, Гражданска колегия № VІ-19/6.11.2008 г. по гр. д. № 355/2008 г. по касационна жалба от И. С. С. чрез процесуален представител адвокат Т.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: