О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 584
гр.София, 08.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №808 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. М. Т. от гр. Б., против решението от 02.02.2009г., постановено по гр.д. №1275/2008г. на Благоевградски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 07.11.2008г. по гр.д. №877/2008г. на Благоевградски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. М. Т. срещу О. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата О. Б. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Т. М. Т. срещу О. Б. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Въззивният съд е приел за законосъобразно уволнението на приложеното от работодателя основание – чл.328, ал.1, т.2 от КТ – съкращаване в щата.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за компетентния орган да извърши промяна в щатното разписание на общинската администрация.
В настоящия случай не е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на решението по релевираният материалноправен въпрос, с оглед установената съдебна практика, изразена и приложеното от касатора решение №231 от 20.02.2004г. по гр.д. №1267/2002г. на Върховния касационен съд, ІІІ г.о., че съгласно компетенциите на общинския съвет, уредени в чл.21 от ЗМСМА и тези на кмета на общината в чл.44 от ЗМСМА, общинският съвет одобрява структурата на общинската администрация по предложение на кмета на общината и определя средствата за работна заплата на персонала, а кметът на общината организира изпълнението на решенията на общинския съвет, от което следва, че общинският съвет трябва да изготви структурата на общинската администрация, а въз основа на това решение няма пречка кметът да изготви щатното разписание за конкретните утвърдени от общинския съвет дирекции, отдели и сектори съобразно посочените задачи на всеки от тях и числеността им. В случая този въпрос е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС, изразена в посоченото решение, на което се е позовал и решаващия съд по приложеното решение по друго дело, което касаторът е представил в подкрепа на доводите си за наличие на противоречива практика на съдилищата по въпроса дали с решение №48 по протокол №5 от сесията на Общински съвет Благоевград, проведена на 29.02.2008г. и приложение №3 към него е одобрена структурата на общинската администрация. По другото дело е прието, че тъй като решението на общинския съвет не е представено в цялост/не е представена една страница/ не е установено, че с него е приета структурата на общинската администрация и че приложението за числеността в отделните структурни звена е към конкретно решение по този протокол. Докато в случая протоколът е представен по делото в цялост и въз основа на неговото съдържание в т.11 и т.12 и съдържанието на справката е установено, че е взето решение от общинския съвет по чл.21 от ЗВСМА.
По втория от релевираните въпроси също няма основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Касаторът счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса за реалното съкращаване в щата като законово основание за уволнение. Въззивното решение е в съответствие с установената практика на Върховния касационен съд, изразена в решение №301/2004г. по гр.д. №1852/2002г. на ВКС, ІІІ г.о., че съкращаване в щата е налице не само ако има данни за преразпределяне на трудовите функции за процесната длъжност между няколко лица, но не и в случаи като разглеждания, когато е преминала към едно лице, в чиято длъжност се запазват всички задължения от дотогавашната щатна длъжност, но към тях се прибавят нови, съществени трудови задължения, поради което е налице нова трудова функция.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 02.02.2009г., постановено по гр.д. №1275/2008г. на Благоевградски окръжен съд, по касационна жалба на Т. М. Т..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: