О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 442
гр.София, 16.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на десети април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №404 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от В. Х. П. от с. С., общ. Кюстендил, против решението от 10.12.2008г., постановено по гр.д. №382/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 29.04.2008г. по гр.д. №71/2007г. на Кюстендилски районен съд, с което са уважени предявените срещу него от М. Б. П. искове с правно основание чл.106, ал.1 от СК.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата М. Б. П. взема становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от М. Б. П. против В. Х. П. искове с правно основание чл.106, ал.1 от СК, като упражняването на родителските права по отношение малолетните деца С. и Х. е предоставено на майката М. Б. П., като е определен режим на лични контакти на бащата В. Х. П. с децата – всяка първа, втора и четвърта събота и неделя от месеца от 9.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден, както и един календарен месец от лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и половината от коледната ваканция на децата, така, че един от празниците 25.12 или 31.12. децата да бъдат с баща си.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че в интерес на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която от двамата родители притежава в по-пълна степен възпитателски качества и с оглед близката и сравнително ниска възраст на децата, изискваща непосредствена майчина грижа. Обсъдени са добрите родителски качества на двамата родители и добрите битови условия и среда за отглеждане, които предоставят за отглеждане на децата си; помощта, на която могат да разчитат в отглеждането на децата от трети лица, привързаността на децата към двамата родители. С решението не са отречени родителските, морални и възпитателски качества на бащата. Тези качества и установеното, че бащата се проявява като добър и грижовен родител и е в състояние да полага необходимите грижи за доброто отглеждане и възпитание на децата, са мотивирали съда да определи разширен режим на личните отношения на бащата с децата, който е в техен интерес.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Счита, че с въззивното решение спорът за предоставянето на упражняването на родителските права е разрешен в противоречие с Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. на Пленума на ВС по въпроса за обстоятелствата, с оглед на които се преценява интересът на детето, на който се основава решението по чл.106, ал.1 от СК. Позоваването на посочената съдебна практика не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица, възрастта. В конкретния случай въззивният съд се е съобразил със задължителните указания в т.ІІ от ППВС №1/1974г. относно обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при разрешаване на спора за упражняване на родителските права.
Доводите за неправилна преценка интереса на децата с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение. Но по правилността на въззивното решение касационната инстанция се произнася, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните оплаквания за порочност на обжалваното въззивно решение.
В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като се сочи противоречие с практиката на Върховния касационен съд, каквото не е налице и се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 10.12.2008г., постановено по гр.д. №382/2008г. на Кюстендилски окръжен съд, по касационна жалба от В. Х. П..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: