О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 650
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4465 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. П. Н., П. Х. П. и С. Х. П., чрез пълномощника им адв. Л, против решението от 14.05.2008г., постановено по в.гр.д. №944/2007г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението от 31.01.2007г. по гр.д. №740/2006г. на Софийски районен съд, с което са отхвърлени предявените от Т. П. Н., П. Х. П. и С. Х. П. срещу „Г”О. , гр. С., искове с правно основание чл.108 от ЗС.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Г”О. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Т. П. Н., П. Х. П. и С. Х. П. срещу „Г”О. , гр. С., искове за ревандикация на ПИ 727 от кв.34 по плана на гр. С., в.”М”.
Ищците са пренедирали, че са собственици на имота въз основа на реституция по реда на ЗСПЗЗ и наследствено правоприемство.
Въззивният съд е приел за недоказана активната легитимация на ищците по предявения ревандикационен иск. При осъществения косвен съдебен контрол за материалната законосъобразност на решението на ПК за възстановяване собствеността върху земеделски земи в стари реални граници, въззивният съд е приел, че осъщественото строителство върху имота преди влизане в сила на ЗСПЗЗ е пречка за реституирането му, съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, а незастроената част от имота не отговаря на техническите изисквания за самостоятелен парцел.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Позовава се на решение №113 от 22.02.2005г. по гр.д. №2407/2003г. на ВКС, ІV г.о. Въззивното решение по въпроса за приложението на чл.10б от ЗСПЗЗ не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, изразена в посоченото решение. Съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ налице е пречка за възстановяване собствеността върху имота на бившия земеделски собственик, е когато са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността. С решението, на което се позовава касаторът, с което е прието, че при установените по делото данни за осъществено преди 13.07.1991г. мероприятие върху земята, което не позволява възстановяване на собствеността и решението на ПК по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ не легитимира лицата, в чиято полза е издаден, като собственици на имота. Във второто решение, на което се позовават касаторите – решение №391 от 31.03.2003г. по гр.д.298/2002г. на ВКС, ІV г.о., е прието, че с оглед осъщественото мероприятие върху имота е променено предназначението му и той е загубил качеството си на земеделска земя по смисъла на чл.2, т.3 от ЗСПЗЗ, при което положение и на основание чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ собствениците, притежавали земеделски земи, респ. техните наследници не могат да възстановят собствеността си върху имота. Обжалваното решение не е постановено в противоречие с посоченото решение, тъй като в него е установена пречка за възстановяване на собствеността чл.10б, ал.1 от ЗСПЗЗ и §1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ – с оглед на осъщественото строителство върху имота. Неоснователно е позоваването на това решение и по въпроса дали решението на ПК за възстановяване на собствеността подлежи на съдебен контрол за материална законосъобразност от гражданския съд, при разглеждане спора за собственост, тъй като в него, както и в първото от сочените от касаторите решения, е прието, че в спора за собственост гражданският съд може да упражни косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решението на ПК за възстановяване на собствеността. Изложени са от касаторите и доводи за неправилност на въззивното решение, които не са относими към основанията по чл.280, ал.1 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, а към касационните основания по чл.281 от ГПК.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 14.05.2008г., постановено по в.гр.д. №944/2007г. на Софийски градски съд, по касационна жалба на Т. П. Н., П. Х. П. и С. Х. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: