О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 658
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5026 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Л. А. К., чрез пълномощника й адв. Г, и А. Д. К., чрез пълномощника й адв. П, против решението от 04.07.2008г., постановено по гр.д. №1301/2007г. на Софийски окръжен съд, в частта, с която е оставено в сила решението от 11.07.2007г. по гр.д. №445/2002г. на С. районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от Л. А. К. и А. Д. К. срещу Е. Х. С. искове по сметките.
Касаторите считат, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Е. Х. С. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение в частта по предявените от Л. А. К. и А. Д. К. срещу Е. Х. С. искове по сметките в размер на 197 325лв. –стойността на извършени ремонтни работи през периода 1994г.-1995г. в реституираната вилна сграда и облагородяване на прилежащия терен.
Въззивният съд е приел, че претенциите по сметки са погасени по давност.
Прието е от въззивния съд, че наследодателят на жалбоподателките е извършил подобренията като съсобственик, поради което отношенията между него и останалите съсобственици ще се уредят съобразно правилата за водене на чужда работа без пълномощие, ако липсва съгласието на останалите съсобственици; съобразно чл.30, ал.3 от ЗС – ако подобрението е изършено със съгласието на останалите съсобственици; и съобразно правилата на неоснователно обогатяване – ако останалите съсобственици са се противопоставили на извършването на подобренията – ТР №85/1968г. на ОСГК на ВК, ППВС №6 от 1974г. Прието е, че във всички тези хипотези погасителната давност започва да тече от момента на извършване на необходимите и полезните разноски. Единствено в хипотезата, когато тези разноски са направени от съсобственик, който упражнява фактическата власт върху целия имот за себе си, каквато е прието, че в случая не е налице, погасителната давност започва да тече от момента на прекъсване на владението и преминаването му в държане, с който момент може да се свърже предявяването на иска за делба.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като въпросът за началния момент, от който тече погасителната давност е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторите само са посочили това основание, но не са се позовали нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. По въпроса има задължителна практика на ВКС, която е посочена от въззивния съд. По въпроса за реда, по който следва да се уредят сметните отношения между страните – чл.60 от ЗЗД при установените по делото данни, че наследотателят на ответниците е извършил подобренията и че те са извършени без противопоставянето на ищцата, въззивният съд не е постановил решението си в противоречие с приложеното от касаторите решение №506 от 08.07.2005г. по гр.д. №217/2005г. на ВКС, Іг.о., с което при тези данни е прието същото разрешение на въпроса.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС – решение №220 от 27.01.1969г. по гр.д. №2209/1968г. на ВС, І г.о. по въпроса за прекъсването на давността при признаване на вземането – чл.116, б.”а” от ЗЗД. Въззивният съд е приел, че давността по смисъла на посочената разпоредба се прекъсва само при признаване на вземането от страна на длъжника. Когато той признае, че е съществувал един юридически факт или едно правоотношение, които са породили дадено вземане, това още не означава признание на самото вземане. Прието е, че в случая от свидетелските показания не може да се направи заключение, че такова признание е било направено от ищцата. Възизвният съд не е разрешил въпроса за признанието на вземането, което прекъсва давността, в противоречие с приложеното от касаторите решение. В него се прави разграничение между признаване на задължение/вземане/ и признаване на фактическия състав, от който е произлязло това задължение, което е съобразено от въззивния съд в решението му.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 04.07.2008г., постановено по гр.д. №1301/2007г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба на Л. А. К. и А. Д. К..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: