О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 115
София, 05.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи декември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4598/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от адвокат В, като пълномощник на Е. Г. Т. от гр. Х. против въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 188/26.05.2008 г. по гр. д. № 125/2008 г.
Касаторът Е. Г. Т. е подала изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, в което е посочено, въззивният съд е решил делото в противоречие с практиката на ВКС относно приложението на чл. 108 ЗС и доказателствата по ревандикационните искове, поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
От процесуалният представител на касатора адвокат В е подадена конкретизираща основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК молба, с която е посочено: 1. Съдът не е уважил иска с правно основание чл. 108 ЗС без да обоснове в съдебния акт коя от предпоставките от фактическия състав не е налице, с което се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС /решение № 2149/13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/ І г.о.на ВКС/; 2. Съдът е приел, че ответниците не владеят част от имота на ищците без да изследва какъв по размер е бил имота на ответниците, с което се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в решение № 912/15.01.1997 г. по гр. д. № 661/1996 г., 5-чл. състав; решение № 2162/22.10.1969 г. по гр. д. № 1615/1969 г., І г. о.; 3. Съдът е отказал да допусне експертиза за изясняване приложението на предшестващи регулационни планове /противоречие с решение № 1746/1994 г. по гр. д. № 2309/93 г., ІV г. о. на ВС; 4. Налице е нарушение на съществени съдопроизводствени правила във връзка с оспорване истинността на документ /противоречие с решение № 30/6.10.1970 г., І г. о. на ВС; 5. Ищцата е депозирала възражения в писмен вид, а и устно относно заключението на експертизата, която не е дала отговор на поставени от нея въпроси /решение № 896/5.06.1956 г. на І г. о., ВС/; 6. Съдът не е обсъдил заключението на експертизата наред с всички доказателства по делото /решение № 1471/29.03.1999 г. по адм. д. № 4861/1998 г. на ВАС и решение № 15/12.09.1997 г. по адм.д. № 4418/1996 г. на ВАС/; 7. Съдът е отказал назначаване на нова експертиза, което е в нарушение на съдопроизводствени правила и практиката на ВКС /решение № 510/10.03.1978 г. по гр. д. № 2854/1977 г. ІІІ г. о., ВС/; 8. Не са обсъдени доводи на ищцата във връзка с писмени доказателства по делото, които не са оспорени от другата страна /решение № 687/21.04.1955 г. по гр. д. № 1999/1955 г., ІV г. о., ВС/; 9. Оспорени от ищцата доказателства не са проверени от съда, с което са нарушени съдопроизводствени правила /решение № 2102/17.08.1868 г. по гр. д. № 1475/68 г., ІІ г. о., ВС/; 10. Въззивната инстанция е отказала неоснователно оспорването на доказателства, което е искано и при първоинстанционното разглеждане на делото в противоречие с практиката на ВКС /решение № 407/19.10.1989 г. по гр. д. № 397/89 г., І г.о., ВС/.
Ответниците по касационната жалба не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, ІІІ г. о. приема следното:
С въззивното решение е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от Е. Г. Т. против Р. М. В., М. И. К. и Д. Б. М. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на 32 кв.м. от недвижим имот УПИ ХІV-5324 с площ по нот. акт 400 кв.м., а по скица 432 кв.м., кв. 12 по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 2/1977 г., както и за осъждане на ответниците-собственици на съседния недвижим имот УПИ ХІІІ-5325, кв. 12 по плана на гр. Х., одобрен със заповед № 2/1977 г., да предадат на ищцата владението на процесната част от 32 кв.м.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ищцата не се е легитимирала като собственик на претендираните 32 кв.м., за които от представените по делото писмени доказателства и от заключенията на назначените единична и тройна съдебно-технически експертизи съдът е приел за установено по несъмнен начин, че по действащите ПУП на гр. Х. от 1957 г. до 2006 г. спорната квадратура винаги е била включена в имота, собственост на ответниците.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
С молбата относно основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос относно предпоставките на ревандикационния иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС в противоречие с практиката на ВКС. Основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е конкретизирано в 10 пункта.
Фактически невярно е твърдението по п. 1, че въззивният съд не е обосновал коя от предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 108 ЗС е приел, че не е налице, с което е постановено решение в противоречие с решение № 2419/13.10.1960 г. по гр. д. № 3461/60 г., І г. о. Вярно е точно обратното. В решението е посочено, че не е налице първата предпоставка за уважаването на иска по чл. 108 ЗС, а именно, че не е установено ищцата да е собственик на претендираните 32 кв.м.
Въпросът по п. 2 относно владението от страна на ответниците без правно основание част от имота на ищцата не е съществен материалноправен въпрос, тъй като не е обусловил постановения отхвърлителен резултат. При положение, че основателността на иска по чл. 108 ЗС изисква всички предпоставки от фактическия състав на иска да са налице при кумулативна даденост липсата на която и да е от тях обосновава отхвърлителен резултат по предявения иск. В случая постановеният отхвърлителен резултат по иска е обусловен от липса на първата предпоставка за уважаване на иска по чл. 108 ЗС, а именно – липса на активна легитимация на ищцата по отношение на претендираните 32 кв.м. Посочените решения № 912/15.01.1997 г. по гр. д. № 661/96 г., 5-чл. състав, ВКС и решение № 2162/22.10.1969 г. по гр. д. № 1615/69 г., І г. о. не са относими към поставения с п. 2 въпрос.
Относно въпроса по п. 3 следва да се има предвид, че въззивното решение не е в противоречие с посоченото решение № 1746/17.11.1994 г. по гр. д. № 2309/1993 г., ІV г. о., което е постановено по иск с правно основание чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ.
С п. 4 до п. 10 от молбата на процесуалния представител на касатора са поставени процесуални въпроси, по които въззивният съд не се е произнасял с обжалваното решение. Посочените по п. 6 решения на ВАС не са част от практиката на ВКС.
Изложението по п. 4 до п. 10 съдържа оплаквания за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения, които обосновават неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК-основание за касационно обжалване, по което ВКС се произнася след като е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, за което в конкретния случай не са налице изискванията на закона.
Предвид изложеното ВКС в настоящия състав намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 188/26.05.2008 г., постановено по гр. д. № 125/2008 г.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Хасковски окръжен съд № 188/26.05.2008 г., постановено по гр. д. № 125/2008 г. по касационна жалба от Е. Г. Т. ЕГН ********** от гр. Х., ул. „Л” № 46.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: