О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 864
София, 15.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 691/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Г. В. З., жив. гр. С. чрез адвокат Н против въззивно решение на Окръжен съд В. № 46/13.01.2008 г. по гр. д. № 663/2007 г.
С обжалваното решение по иск от Д. Г. З. против Г. В. З. с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е обявен за нищожен, поради липса на предмет, договор за дарение на недвижим имот в гр. В., индивидуализиран в съдебното решение, оформен с нотариален акт № 47, том І, рег. № 8* дело № 33 по описа за 202 г. на Варненски нотариус, сключен между Г ответника Г. В. З.. Оставено е в сила решение на Варненски районен съд от 10.11.2004 г. по гр. д. № 829/2003 г., VІІ състав в частта, с която е отхвърлен предявения от Д. Г. З. срещу Г. В. З. иск с правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./ за отмяна на посочения по-горе нотариален акт.
С жалбата обстойно са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Относно допустимостта на касационното обжалване жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 КТ. Поддържа, че е налице произнасяне по съществени материалноправен и процесуалноправен въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Формулиран е въпрос: каква е правната същност на придобитото право на собственост на реални части от недвижим имот при условие, че вследствие изменение на законодателството след придобиването им същите не отговарят на изискванията за самостоятелно съществуване като обособен обект на право на собственост. Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поддържа, че решението е постановено в отклонение от разбирането, трайно проведено в съдебната практика чрез ТР № 96/71 г., ВС, ОСГК и ТР № 30/81 г., ВС, ОСГК и други решения-Р. № 270/7.02.1977 г. по гр. д. № 2651/76 г., ВС, І г.о.; Р. № 325/23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г., ВС, І г. о., копия от които прилага.
За ответник по касация Д. Г. З. от гр. В. чрез процесуален представител адвокат Б жалбата е оспорена като неоснователна с развити доводи по съществото на спора.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК Върховният касационен съд констатира следното:
В производство по реда на Г. ХVІІІ-та вр. чл. 218з ГПК /отм./ въззивният съд е прогласил нищожност на процесния договор за дарение, поради нищожен предмет, тъй като предмет на договора е реална част от апартамент, която не отговаря на изискванията на строителните правила и норми и на архитектурните изисквания за самостоятелен обект /вещ/ към момента на изповядане на сделката.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по въпрос от материалноправен и/или процесуалноправен характер в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
По въпроса, формулиран като съществен с изложението на касационни основания за допустимост на обжалването въззивният съд не се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по представените към изложението съдебни решения. Р. № 270/7.02.1977 г. по гр. д. № 2651/76 г., ВС, І г. о. е отменително с указания за изясняване обособен ли е като отделно жилище сутеренен етаж от сграда, получен в дял по реда на постигната в делбено производство спогодба между страните. Доколкото Р. № 325/23.04.1993 г. по гр. д. № 963/92 г., ВС, І г. о. постановява, че делба на съсобствено жилище е валидна само когато получените в дял жилища са самостоятелни съгласно нормативните изисквания обжалваното решение не е постановено в противоречие с цитираното решение.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по въпроси с материалноправен или процесуалноправен характер, които се от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Касае се за случаи, при които се налага да се отстранява противоречива практика на ВКС или пък въобще липсва такава практика.
Конкретният случай не е такъв.
По прилагането на разпоредбите на чл. 26, ал. 2 ЗЗД в конкретната хипотеза има съдебна практика на ВКС и тя е последователна.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненски окръжен съд, гражданско отделение, втори състав № 46/13.01.2009 г. по гр. д. № 663/2007 г. по касационна жалба от Г. В. З., жив. гр. С. чрез процесуален представителадвокат Н. Д. Т. В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: