О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 157
гр.София, 31.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №2416 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Т. у. -Варна, срещу определението от 10.10.2008г. по ч.гр.д. №2132/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 11.09.2008г. по гр.д. №3636/2008г. на Варненски районен съд, с което производството по делото е прекратено.
Ответникът С. М. Б. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Варненски окръжен съд е оставил в сила определението на първоинстанционния Варненски районен съд, с което е прекратено производството по предявения от Т. у. – Варна срещу С. М. Б. иск за връщане на получени стипендии през периода 01.03.2004г.-18.02.2008г. в общ размер на 4081,21лв., поради отписване на ответницата от докторантура, без право на защита.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че въпреки дадените указания и срок за внасяне на държавна такса за производството, такава не е внесена. Приети са за неоснователни доводите на жалбоподателя, че се касае до публично държавно вземане и не дължи държавна такса. Прието е за неоснователно позоваването на ищеца на У. за събиране на вземанията от неизправни стипендианти…/обн. Изв.бр.35/1960г., изменян и допълван, изгубил значение/ за освобождаването му от внасяне на държавна такса по делото, по съображения, че нормата на чл.84, ал.1 от ГПК има характера на нов процесуален закон, който се прилага занапред за всички висящи производства и дерогира заварените разпоредби на чл.4 и 5 от указа от 1960г., предвиждащи безплатно исково производство.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Релевираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е дали освобождаването от държавна такса по чл.84, т.1 от ГПК се отнася и за вземанията на държавата от неизправни стипендианти. Въпросът за вида на тези финансови вземания – дали са публични държавни вземания или частни държавни вземания, е съществен за допустимостта на предявения иск, тъй като разрешаването му е от значение за преценка дали се дължи държавна такса за производството. С решение № 3 от 8.07.2008г. по к.д. № 3/08г. на Конституционния съд на РБ е обявена за противоконституционна разпоредбата на § 1 от ЗИД ГПК с ДВ бр. 50/08 г., с която в чл. 84, т. 1 от ГПК се заличават думите „освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост“. С влизане в сила на решението се възстановява първоначалната редакция на чл.84, т.1 от ГПК. Съгласно тази норма държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи – частна държавна собственост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че основанието за допускането на касационното обжалване на потвърдителното определение за прекратяване на производството по предявения от него иск е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието за допускане на касационното обжалване, на което се позовава жалбоподателя – по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно от него. Възпроизведен е текста на закона, без конкретно да бъде обосновано значението на правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с акта, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на чл.162, ал.2 от ДОПК. Според ДОПК публични са вземанията на държавата, посочени в чл.162, ал.2 от ДОПК, а частни, съгласно чл.162, ал.4 от ДОПК, са държавните вземания извън тези по ал.2. Вземанията от неизправни стипендианти не попадат в приложното поле на чл.162, ал.2, т.2 от ДОПК, нито на т.6, както се поддържа от жалбоподателя. По т.2 вземанията на държавата са за други вноски, установени по основание и размер със закон. Това са вземания с финансовоправен произход, а вземанията от неизправни стипендианти за получените от тях стипендии нямат такъв произход. Публичните вземания на държавата по т.6 са вземания по влезли в сила присъди, решения и определения на съдилищата за публични вземания в полза на държавата или общините, както и решения на Е. комисия за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ. Вземанията от неизправни стипендианти не попада в обхвата и на т.6.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 10.10.2008г. по ч.гр.д. №2132/2008г. на Варненски окръжен съд, по частната касационна жалба на Т. у. -Варна.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: