Р Е Ш Е Н И Е
№ 970
София, 18.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1402/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а”ГПК/отм./ вр. § 2, ал.3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. М. Т. от гр. Д. чрез адвокат Б. П. против въззивно решение на Смолянски окръжен съд № 414/4.01.2008 г., постановено по гр. д. № 128/2007 г.
С обжалваното решение е отменено решение на Девински районен съд № 272/10.01.2007 г. по гр. д. № 274/2005 г. и е постановено друго решение, с което по иск на Д. л. , гр. Д. с правно основание чл. 108 ЗС е признато за установено по отношение на В. М. Т., че държавата е собственик на процесния имот № 1* представляващ иглолистна гора с площ 14 дка в местността „Д”, землище на гр. Д., възстановен с решение на ПК-Доспат № 376/10.05.2001 г. Ответникът В. М. Т. е осъден да предаде на Д. л. , Доспат владението на процесния имот и да заплати разноски по делото в размер на 1670 лв. общо за двете инстанции.
Според касатора решението е недопустимо и неправилно, поради нарушаване на материалния и процесуален закон и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „б” и „в” ГПК. Конкретните оплаквания са, че недопустимо въззивният съд е пререшил въпрос, решен с влязло в сила решение на ВАС и срещу изводите, че липсват доказателства за загубени права на държавата по отношение собствеността на процесния имот; че към заявлението на Т. за възстановяване на имоти по реда на по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ не са представени доказателства за собственост; че липсват доказателства за изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 34 ЗД/отм./ или по ЗС преди национализацията.
За ответника по касация Д. л. , Доспат жалбата е оспорена по съображения, изложени с писмено възражение от адвокат И. Счита, че решението следва да се остави в сила с присъждане разноски за касационната инстанция.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:
Д. л. , гр. Д. с искова молба от 10.11.2005 г. е предявило против В. М. Т. ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС на 14 дка иглолистни гори-имот № 1* м. „Д” по картата на възстановената собственост при посочени в исковата молба граници, собствеността върху който имот ПК-Доспат е възстановена на неговия наследодател А с решение № 376/10.05.2001 г.
За да уважи предявения ревандикационен иск за собственост на процесните 14 дка иглолистни гори въззивният съд е приел, че от данните по делото категорично е установена незаконосъобразност на решението на ПК-Доспат № 376/10.05.2001 г., постановено на основание чл. 14, ал. 4 ЗВСГЗГФ, с което на наследниците на А. А. Т. е възстановен процесния имот по заявление от ответника по иска В. М. Т., тъй като не са били налице изискванията на специалния закон за реституирането му-ЗВСГЗГФ.
На първо място съдът е констатирал, че не е изпълнена предвидената в закона процедура – решението на Областната комисия по чл.14, ал. 3 ЗВСГЗГФ е постановено от ненадлежен, незаконен състав, в който е участвало друго лице като представител на ДЛ-Доспат, а не определеното със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа.
На второ място съдът е посочил, че видно от протокол от заседание на Областната комисия от 12.07.2000 г. е взето решение да се проведе анкетиране съгласно § 9 ЗИД на ЗВСГЗГФ по отношение на заявленията за възстановяване на имоти в землището на Доспат, тъй като за него няма емлячни регистри от 1929-1935 г. и 1949 г. В това заседание представителят на ДЛ-Доспат е изразил особено мнение, във връзка с което Областната комисия е постановила то да се разгледа от ПК при анкетирането и да се вземе окончателно решение. За проведеното анкетиране са представени протоколи. На 19.07.2000 г. с писмо № 4*-Доспат е изпратило на Областна комисия особено мнение с предложение да се постанови цялостен отказ по всички постъпили заявления при липса на доказателства за наличие на частни гори и за собственост върху тях на заявителите. Въпреки това с протоколно решение от 30.08.2000 г. Областната комисия е признала на В. М. Т. в качеството му на наследник на А. А. Т. правото да се възстанови собствеността върху шест от заявените от него имоти в м. „Д”, „К”, „З”, Ч. ”, „Почилената барчинка” и „Караджадере” с обща площ от 14 дка. Това решение е подписано с особено мнение от представителя на РУГ-Смолян в Областната комисия, поради това, че всички гори и горски площи в района на община Д. са били държавни. Според него претенциите за това, че тези гори са били бивши селскостопански земи преди да се включат в горския фонд следва да се признават само в случай, че горите са на възраст до 50 г. и се извърши съпоставка с картите от лесоустройствения проект на ДЛ-Доспат, изготвени през 1946 г. Съдът се е позовал на заключението на в. л. инж. Р пред районния съд, според което процесният имот представлява иглолистна гора с естествен произход на възраст 80 години с подраст на смърч с изкуствен произход на възраст 10 години; че при проверка на архивните документи и лесоустройствените проекти за периода от 1912 г /присъединяването на територията на с. Д. към България след Балканската война/ до 2001 г. /реституцията/ не са открити данни за други собственици на гори в Доспатско землище освен държавата, която е придобила собствеността върху горите в границите на яйлаците съгласно турски закон за земите от 1858 г.; че до 1922 г. продължава ползването на яйлаците за паша и водопой като сервитут от частни лица; че съгласно Закона за горите от 1922 г. и на основание ПМС № 37/22 г. са съставени протоколи за всички яйлаци /и къшлаци/ в землището на с. Д. комисии са определили техните граници и оценка на отчуждения сервитут за ползване за паша и водопой /общо съставените протоколи за 34 с описани яйлаци в землището на с. Д. са 24 бр./, одобрени са от МС и са обнародвани в ДВ; от тези протоколи е видно, че не се касае за отчуждаване на гори на жители на с. Д. във всички лесоустройствени проекти от 1927 г. до 2000 г. горите в с. Д. гр. Д. са описани като държавни. Съдът се е позовал и на заключението на тройната ЛТЕ на в. л. инж. Р. И. , инж. М инж. Т, ведно с приложената към заключението обединена карта на гори, имоти и граници на яйлаци в землище на гр. Д. и е приел за установено, че както заявеният така и възстановеният процесен имот представляват иглолистни голи и попадат в яйлаци. След като процесните имоти се намират в границите на яйлаци и с оглед правото на собственост на държавата на горите в яйлаците съдът е приел, че процеснните имоти както към 1946-49 г. /периода на национализация на горите/, така и към настоящия момент са държавна собственост, като по-голямата част от площта на тези имоти е включена в ДГФ още през 1932 г.
По тези съображения въззивният съд е приел, че държавата не е губила собствеността си върху процесните имоти, а и не е налице и каквото и да било доказателство ответникът да е бил техен собственик. Като е възстановила право на собственост върху процесните гори ПК-Доспат е нарушила разпоредбата на чл. 14, ал. 5 ЗВСГЗГФ, която предвижда възстановяване на правото на собственост на лицата по ал. 1 /лицата, които не притежават документи за право на собственост/ да се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд на територията на съответното землище.
При извършване на косвен съдебен контрол на административния акт съдът е приел, че участието на представител на ДЛ-Доспат в административното производство е от такова естество, че лесничейството не е обвързано и спрямо него не важат последиците му. Въпреки изразеното особено мнение и несъгласие с постановеното решение представителят на ДЛ-Доспат не може да формира мнозинство и при позитивно решение няма субект, който би могъл да обжалва решението. В разпоредбата на чл. 14 ЗВСГЗГФ не е предвиден ред за обжалване на решенията на Областните комисии по чл. 14, ал. 3 ЗВСГЗГФ, нито на издадените въз основа на тях решения на ПК. Не би могло да се приеме, че едно трето лице, което не е било самостоятелна страна в административното производство е обвързано от действието на административния акт-решението на ПК. В административното производство третото лице не е участник, няма право на жалба, нито на молба за отмяна. Единствената му възможност за защита е последващ исков процес, в който да релевира възражения за материална незаконосъобразност на реституционния акт /ТР № 6/2006 г./.
Жалбата е неоснователна.
Въззивното решение е допустимо. Не е налице забраната на чл. 224, ал. 1 ГПК.
Позоваването на касатора на влязъл в сила акт на ВАС по въпроса за правото на собственост на процесните имоти е неоснователно. По делото в първоинстанционния съд са приложени административните производства пред Смолянски окръжен съд и Върховен административен съд, видно от постановените по които съдебни актове, спор по същество не е разрешен. При това положение въззивното решение, с което е разрешен спора между страните за материалното право на собственост върху процесните имоти е процесуално допустим.
Обжалваното решение е правилно.
В съответствие със закона и доказателствата по делото е изводът на съда, че по делото е доказано правото на собственост на ищеца върху процесните имоти и владението на същите без правно основание от страна на ответника.
Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила. Правото на собственост на ответника-касатор върху процесните имоти е оспорено от ищеца в хода на делото и съдът се е произнесъл по оспорването, извършвайки косвен съдебен контрол на решението на ПК.
Неоснователен е доводът, че реституционното решение на ПК съставлява стабилен административен акт, който следва да бъде зачетен от съда без да се изследват предпоставките за възстановяването на собствеността. При оспорване материалната законосъобразност на решението от страна, претендираща самостоятелни права върху имота позоваващият се на решението следва да докаже, че е придобил собствеността по законов ред. Ищецът по ревандикационния иск не е участвал в административното производство по възстановяването на собствеността и не е обвързан със силата на пресъдено нещо на решението на ПК. Затова може да се защити срещу материалната му незаконосъобразност в граждански процес относно правото на собственост върху същите имоти.
Чрез косвен съдебен контрол решаващият съд законосъобразно не е зачел действието на решението на поземлената комисия, като е приел, че горите, предмет на делото са държавна собственост. По делото не е представено нито едно доказателство за лична собственост на процесните гори на заявителя или на неговия наследодател. Няма никакви данни по делото процесните гори да са били включени в държавния горски фонд съгласно законите, указите и др. актове, посочени с чл. 2, ал. 1 ЗВСГЗГФ.становено е по делото, че процесните иглолистни гори са на възраст 90-100 години, което означава, че не са могли да бъдат частна собственост, след като са били приобщени към територията на България след 1912 г. и статутът им е държавна собственост.
Неоснователен е основният довод на касатора за недопустимост на въззивното решение, поради нарушаване забраната за пререшаване на спор, решен с влязъл в сила съдебен акт, установена с чл. 224 ГПК.
Възстановяването на собствеността на отчуждените гори и земи от горския фонд настъпва не директно по силата на закона, а след съответен акт за реституция, респ. заместващо го съдебно решение, без които бившият собственик или неговите наследници не могат да се легитимират активно по предявения иск за собственост. В административното производство по ЗВСГЗГФ обаче не участва държавата чрез нейния орган държавното л. , поради което този орган не е обвързан от силата на пресъдено нещо на реституционното решение, което не е задължително за него. Щом като Д. л. не е легитимирана страна в реституционното производство, то не е разполагало и с право на жалба срещу постановеното позитивно решение, вкл. и когато то е било материално незаконосъобразно. Държавното л. не е могло да се защити по реда на обжалване на решението на поземлената комисия и пътят му за защита е гражданският процес. На претендираното от ищеца право на собственост в гражданското производство са противопоставени придобитите в административната процедура вещни права от ответника-физическо лице и именно по пътя на косвения съдебен контрол са установени по делото действителните права на заявителя на горите пред ПК-Доспат. В тази насока практиката на ВС и на ВКС е последователна- ТР № 78/73 г., ОСГК на ВС, ТР № 2/91 г., ОСГК на ВС, ТР № 6/2006 г., ОСГК, ВКС, които са задължителни за правилното прилагане на закона.
Косвеният съдебен контрол в случая е допустим и правилно въззивният съд е приел, че ответникът е владеещ процесния имот без правно основание несобственик.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по касация сумата 100 лв. направени по делото разноски по договор за правна защита и съдействие № 0000026080/22.02.2008 г.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Смолянски окръжен съд № 414/4.01.2008 г., постановено по гр. д. № 128/2007 г.
ОСЪЖДА В. М. Т. ЕГН **********, с адрес: гр. Д., ул. „М” № 33 да заплати на Д. л. -Доспат сумата 100 лв. разноски за касационната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: