О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 22
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1040 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. С. П. от гр. В., против решение №188 по в.гр.д. №1584/2008г. на Варненски окръжен съд, с което след като е оставено в сила решението от 23.05.2008г. по гр.д. №1210/2007г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от Р. С. П. срещу И. Х. В., Б. К. В. и Х. К. В. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата не вземат становище по жалбата.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е отхвърлен предявения от Р. С. П. срещу И. Х. В., Б. К. В. и Х. К. В. иск за обявяване за окончателен на сключения на 22.01.2004г. предварителен договор за продажба на ПИ №54 и ПИ №52 по комбинирания план на местност „М”, Район”В”, гр. В..
Въззивният съд е приел иска за недоказан поради неизпълнена доказателствена тежест на ищцата да установи, че ответниците са собственици на имотите: доказателства за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ върху имотите, както и доказателства, че при доброволната делба, извършена в хода на делото между съсобствениците на ПИ №1025 по ПНИ, процесните два имота, включени в него, не са получени в дял от ответниците по иска. Приети са за неоснователни доводите на жалбоподателката, че съдът може да упражни косвен контрол за законосъобразност на плана на новообразуваните имоти.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателката е релевирала правния въпрос действителен ли е договор за доброволна делба, сключен след вписването на исковата молба, с която е предявен иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Тези предпоставки не са налице по отношение на нормите на чл.26 и сл. от ЗЗД относно недействителността на договорите, които са ясни и не се нуждаят от тълкуване и по приложението им има установена практика на ВКС, която не се нуждае от промяна. Освен това посоченият от жалбопододателката въпрос не е решен с въззивното решение. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по формулирания от жалбоподателката правен въпрос.
Не е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и на релевирания от жалбоподателката въпрос може ли съдът да упражни косвен съдебен контрол за законосъобразност на заповедта на областния управител по §4к, ал.6 от ПЗР на ДСПЗЗ за одобряване на плана на новообразуваните имоти. Доколкото актът на администрацията има значение за разрешаване на възникнал между страните гражданскоправен спор, съдът може да контролира нищожността и с оглед на това да приеме съществуването или несъществуването на определено правоотношение – Тълкувателно решение №78/73г. на ОСГК на ВС. Относно законосъобразността на административния акт не може да бъде упражнен косвен съдебен контрол, тъй като е предвидена възможност заинтересованите лица да обжалват административния акт в предвидения в закона срок. В тази насока е установената съдебна практика, която няма основание да бъде променяна. В изложението на основанията за касационно обжалване са изложени и доводите за неправилност на въззивното решение, които не могат да бъдат разглеждани в производството по чл.288 от ГПК.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато по формулираните от касатора правни въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от №188 по в.гр.д. №1584/2008г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба на Р. С. П..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: