ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 346
София, 14.10.2008 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети октомври, две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов ч. гр. дело № 1490/2008 г.
Производството е по реда на чл.274, ал. З ГПК във вр. с чл. 280, ал.1, т. З ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Й. Б., Велинград, подадена от пълномощника му адвокат Е, срещу определение от 16.05.2008 г. по ч.гр.дело № 2223/2008 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила определение на Софийския районен съд от 24.03.2008 г. по гр. д. №17448/2007 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за установяване, че справка от 12.12.2003 г., издадена от РДВР -Пазарджик, е неистински документ.
Жалбоподателят излага доводи за наличие на основания за допускане на обжалване пред Върховния касационен съд по чл.274, ал. З ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. З ГПК. Според него в обжалваното определение има произнасяне по съществен процесуалноправен въпрос относно точното приложение на разпоредбите на чл.220, ал.1 ГПК/отм./ и чл.177 АПК и изясняване на въпроса доколко решение на ВАС е задължително за СРС и СГС, а също така и изясняване понятието официален документ с оглед разпоредбата на чл.143, ал.1 ГПК/отм./
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275,
ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, III г.о. констатира следното:
С определение от 16.05.2008 г. по ч.гр.дело № 2223/2008 г. на Софийския градски съд е оставено в сила определение на Софийския районен съд от 24.03.2008 г. по гр. д. №17448/2007 г. С първоинстанционното определение е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск за установяване, че справка от 12.12.2003 г., издадена от РДВР -Пазарджик, е неистински документ. Прието е, че процесната справка не е официален документ и не се ползва с доказателствена сила относно удостоверените в нея факти. По тази причина не е допустимо по реда на чл.97, ал. З ГПК/отм./ да се оспорва съдържанието на този документ. В мотивите на соченото от ищеца решение на ВАС не се съдържат указания относно допустимостта на иска и отделно от това тези мотиви не са задължителни за съда, който разглежда граждански дела.
Съобразно разпоредбата на чл.274, ал. З ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т. З ГПК на обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, в които съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона. Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива съдебна практика или пък преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая жалбоподателят само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна такава, но неправилна, които биха били основание да се издаде тълкувателно решение. Правата да се предявяват различни видове искове, включително и такъв по чл.97, ал. З ГПК/осн./, възникват при наличието на законово определени фактически състави. В разпоредбата пък на чл.143, ал.1 ГПК/отм./ е дадено легално определение за официален документ. При въведеното с ГПК/ Обн. ДВ №59/20.07.2007 г./ само факултативно касационно обжалване на определенията по чл.274, ал. З ГПК е необходимо да бъдат изпълнени и допълнителни изисквания за подбора на частните жалби, които ще бъдат допуснати до разглеждането им по същество. В случая сочените от жалбоподателя процесуални нарушения,
отнасящи се до неправилното прилагане на разпоредбите на чл.220, ал.1 ГПК/отм./, чл.177 АПК и чл.143, ал.1 ГПК/отм./ биха могли единствено евентуално да послужат като основания за отмяна на обжалваното определение поради неправилност, но не и като основания за допустимост на касационното обжалване, което пък е предварителен въпрос за селекция на жалбите. Това е така, защото те в крайна сметка се отнасят до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос в отклонение или при противоречива практика по приложението на закона съобразно изискването на разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на частната касационна жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на определение от 16.05.2008 г. по ч.гр.дело № 2223/2008 г. на Софийския градски съд.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на III г.о.
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 16.05.2008 г. по ч.гр.дело № 2223/2008 г. на Софийския градски съд по частна касационна жалба на И. Й. Б., Велинград, подадена от пълномощника му адвокат Е.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.