О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 594
гр.София, 09.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на пети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №460 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 от ГПК, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на И. Т. Й. в качеството му на ЕТ”Ф”, гр. В., срещу определението от 12.03.2009г. по в.ч.гр.д. №76/2009г. на Окръжен съд-Монтана, с което е потвърдено определението от 29.12.2008г. по гр.д. №370/2008г. на Районен съд – Монтана, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл.124, ал.5 от ГПК..
Ответникът по частната жалба К. А. Д. от гр. М., не взема становище по частната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Окръжен съд – Монтана е потвърдил определението на първоинстанционният Районен съд – Монтана, с което е прекратено производството по предявения от И. Т. Й. в качеството му на ЕТ”Ф” срещу К. А. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 5 от ГПК за установяване, че К. А. Д. на 16.01.2004г. около 2,30ч. В Румъния при движение по Национален път, в района на с. П., като нарушил правилата за движение по пътищата, по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на ищеца, в размер над 5000лв. и така е осъществил престъпление по чл. 343, ал1, б.”а” от НК.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като в случая не е налице предвидена в чл. 124 ал. 5 от ГПК процесуална предпоставка – наказателно производство да не може да бъде възбудено или да е прекратено на някое от основанията по чл. 24 ал. 1, т. 2 – 5 от НПК, да е спряно на някое от основанията по чл. 25, т. 2 или чл. 26 от НПК или извършителят да е останал неоткрит. Ищецът е поддържал, че наказателното преследване не може да бъде възбудено с оглед разпоредбата на чл.24, ал.1, т.3 от НПК, тъй като е изтекъл двугодишния давностен срок с оглед предвиждащото се наказание за деянията по чл.343, ал.1, б.”а” от НК. Прието е от въззивния съд, че ищецът е длъжен, но не е представил доказателства относно наличието на пречки по чл. 21, ал. 1, т.т. 2-5 НПК /отм./, сега чл. 24, ал. 1, т.т. 2-5 НПК, за наказателно преследване срещу ответника. Прието е, че въпросът дали съществува престъпно обстоятелство или не от значение за изхода на делото във всички случаи е обусловено от сезиране на прокуратурата, а такива доказателства ищецът не е представил по делото.
Частният жалбоподател е представил изложение на основанията за касационно обжалване, но в него единствено е преповторил изложените в касационната жалба доводи за неправилност на обжалваното определение. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на обжалваното определение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното определение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
Частният жалбоподател не е формулирал правния въпрос, който счита, че е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 на ГПК. Не е посочена от жалбоподателя задължителна или каузална практика на ВКС или решения на съдилищата, за да аргументира произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или наличието на противоречива практика на съдилищата по решен от въззивния съд конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Липсва и обосновка за приложение на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК – че съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предпоставките за предявяване на иска за установяване на престъпно обстоятелство по чл.124, ал.5 от ГПК са същите като по отменения ГПК – чл.97, ал.4, по приложението на който има практика на ВКС, и не може да се приеме, че разглеждането на частната жалба би било от значение на развитието на правото.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 12.03.2009г. по в.ч.гр.д. №76/2009г. на Окръжен съд-Монтана, по частна касационна жалба на И. Т. Й. в качеството му на ЕТ”Ф”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: