О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
гр.София, 29.04.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №54 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. С. от гр. Р., срещу определението от 16.06.2008г. по в.ч.гр.д. №424/2008г. на Русенски окръжен съд, с което е оставено в сила разпореждане от 31.07.2007г. по гр.д. б.дв. №93/2007г. на Русенски районен съд, с което е върната като просрочена частната му жалба от 09.07.2007г.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Русенски окръжен съд е оставил в сила разпореждане от 31.07.2007г. по гр.д. б.дв. №93/2007г. на Русенски районен съд, с което е върната като просрочена частната му жалба от 09.07.2007г., подадена срещу разпореждане от 26.06.2007г. на Русенски районен съд, с което е върната исковата му молба на основание чл.100, ал.2 от ГПК/отм./.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че разпореждането за връщане на исковата молба е връчено лично на ищеца на 29.06.2007г. Частната жалба срещу разпореждането е подадена на 07.08.2007г., след като 7-дневният срок за обжалване по чл.214 от ГПК/отм./, броен съгласно чл.33 от ГПК/отм./ е бил изтекъл на 06.07.2007г./петък/.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на касационно обжалване когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. Подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или працесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в чл.280, ал.1 от ГПК, а именно: решен е в противоречие с практиката на Върховния касационен съд; решен е противоречиво от съдилищата; от значение е за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Жалбоподателят е релевирал материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на спора по същество. Тези въпроси обаче не са относими към разрешения с обжалваното определения съществен процесуалноправен въпрос – за изчисляването на срока, който се брои на дни. Жалбоподателят счита, че след като съобщението за разпореждането за връщане на исковата молба му е връчено на 29.06.2007г. /петък/, срокът за обжалване започва да тече от 01.07.2007г./понеделник/. На тези доводи в обжалваното определение е отговорено, че при изчисляване на сроковете почивните дни се броят. Съгласно чл.33, ал.3 от ГПК/отм./ срокът, който се брои по дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Когато срокът изтича в неприсъствен ден, този ден не се брои и срокът изтича в следващия след него присъствен ден – чл.33, ал.4 от ГПК/отм./. В случая срокът е изтекъл в присъствен ден. Въпросът за изчисляването на срока, който се брои на дни, е съществения въпрос за допустимостта на подадената частна въззивна жалба, тъй като разрешаването му е от значение за преценка дали частната жалба е подадена в срока за обжалване.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи, че основанието за допускането на касационното обжалване на потвърдителното определение за прекратяване на производството по предявения от него иск е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Основанието за допускане на касационното обжалване, на което се позовава жалбоподателя – по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е посочено бланкетно. Възпроизведен е текста на закона, без конкретно да бъде обосновано значението на правния въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл с акта, за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на частната касационна жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице относно приложението на чл.33, ал.3 от ГПК/отм./, включително по въпроса за началния момент, от който се изчислява срокът, който се брои по дни.
Предвид изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 16.06.2008г. по в.ч.гр.д. №424/2008г. на Русенски окръжен съд, по частна касационна жалба на С. И. С..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: