Р Е Ш Е Н И Е
№ 969
София, 17.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1208/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Т. Н. К. от гр. С. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ-д състав, постановено на 4.10.2007 г. по гр. д. № 4204/2006 г. в частта, с която по предявения от К. Г. С. против Т. Н. К. отрицателен установителен иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК е признато за установено, че К. не е собственик на гараж, находящ се в гр. С., ул. „П” № 20, с размери 6/4 м., с площ от 26.25 кв. м., с циментов покрив и колони, при посочени в решението граници, както и в частта, с която е осъден на основание чл. 64, ал. 1 ГПК да заплати на К. Г. С. сумата 77.20 лв.
Касаторът поддържа, че в посочените части въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. „в” ГПК. Конкретното оплакване е срещу извода на съда, че ищецът има правен интерес от предявения отрицателен установителен иск по чл. 97, ал.1 ГПК. Счита, че след като съдът не е обезсилил констативния нотариален акт № 103/2001 г. на първоначалния собственик на гаража Г. И. С. , както и нотариален акт № 160/2002 г., с който К. е закупил процесния гараж той е собственик на гаража.
За ответника по касация К. Г. С. жалбата е оспорена с доводи, изложени с писмено становище от процесуалния му представител адвокат Д. Моли да се остави в сила обжалваното решение и касаторът да заплати адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв в размер на 200 лв. и направените от доверителя й съдебни и деловодни разноски. За ответника по касация жалбата е оспорена и от адвокат М.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
В съответствие със събраните по делото доказателства, обсъдени и преценени от въззивния съд съгласно разпоредбата на чл. 188, ал.1 ГПК е установено, че Г. И. С. по реда на съдебната делба е бил собственик на гараж полумасивен, застроен на 20.25 кв. м., находящ се в процесното дворно място. За този гараж Г. И. С. се е снабдил с нотариален акт за собственост ведно със съответна част от правото на строеж върху съсобствения имот. С този гараж впоследствие той се е разпоредил и този гараж е предмет на двете последващи делбата разпоредителни сделки, с втората от които /с нот. акт №160/2002 г./ касаторът е придобил собствеността върху този гараж. По несъмнен начин по делото е установено, че този гараж не съществува и че в дворното място съществува друг гараж, застроен на друго място в дворното място, с по-големи размери 6.08/4.24 до 4.45 м. и застроена площ 25.77 кв. м., изграден с тухлени стени и отгоре покрит с бетонна плоча.
С оглед липсата на идентичност между гаража, описан в нотариалния акт, с който ответникът /сега касатор/ се е легитимирал като негов собственик и гаражът, който е изграден и понастоящем съществува в дворното място последният е собственост на съсобствениците на дворното място, между които ответникът не е, тъй като с покупко-продажбата, предмет на нот. акт № 160/02 г. той не е придобил идеални части от дворното място. При това положение предявеният срещу него отрицателен установителен иск е основателен и правилно е уважен.
Доводът на касатора, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК е процесуално недопустим, поради липса на правен интерес е обсъден от въззивния съд и правилно е отхвърлен. Ищецът е съсобственик на дворното място, върху което е построен съществуващия на място гараж, а ответникът притежава нотариален акт за собственост на гараж в същото дворно място.
Разбирането на касатора, че е собственик на процесния гараж, тъй като нотариални актове № 103/2001 г. и № 160/2002 г. не са обезсилени е неоснователно. Нотариалните актове, с които са оформени двете последователни прехвърлителни сделки не се отнасят до предмета на спора между страните. Съществуващият в дворното място гараж не е идентичен с този, описан в документите за собственост.
Въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото в настоящата инстанция и на основание чл. 64, ал. 1 ГПК касаторът дължи възнаграждение на един адвокат, а именно на процесуалния представител на ответника по касация адвокат Д в размер на сумата 200 лв. съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Искането на адвокат М за присъждане разноски за касационната инстанция в размер на 960 лв. е неоснователно с оглед разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК, според която с оглед изхода на делото в касационната инстанция касаторът дължи заплатено от ответника по касация възнаграждение само на един адвокат, а и липсват данни посочената във фактура от 11.12.2009 г. сума да е заплатена от ответника по касация.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданска колегия, ІІ-д състав от 4.10.2007 г. по гр. д. № 4204/06 г.
ОСЪЖДА Т. Н. К. ЕГН ********** от гр. С., ул. „Я” № 54 да заплати на адвокат Д, САК, съдебен адрес: София 1000, ул. „Б” № 17, партер, повереник на К. Г. С. за разноски по настоящото дело сумата 200 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: