О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 653
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5077 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е к. жалба от С. Д. Д. от гр. В., против решението от 05.06.2008г., постановено по в.гр.д. №397/2005г. на Варненски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на С. Д. Д. от гр. В., за тълкуване на въззивното решение от 10.01.2006г. по същото дело.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата П. на Република България и В. к. прокуратура – страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ не вземат становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С обжалваното решение е оставена без уважение молбата на С. Д. Д. от гр. В., за тълкуване на въззивното решение, с което след е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от С. Д. срещу П. на Република България иск по чл.2, т.2 от ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ за обезщетение на неимуществени вреди за разликата от 2000лв. до 8000лв. и в частта му относно присъдената държавна такса за сумата над 268лв. и вместо него е постановено ново, с което е присъдено обезщетение в размер на още сумата 6000лв. Оставено е в сила първоинстанционното решение в останалите му обжалвани части.
Съдът е приел, че решението не е неясно, а непълно – в диспозитива съдът се е произнесъл за присъждане на главницата, но не се е произнесъл по искането за присъждане на лихва, но молбата е постъпила след като е изтекъл срокът по чл.192 от ГПК/отм./, в който е могло да се иска допълване на решението, поради което не може да се счете за молба за допълване на решението.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за приложението на чл.193, ал.1 от ГПК/отм./. Позовава се на ППВС №7 от 27.12.1965г. по гр.д. №3/2004г., мотивите към т.5, с които е прието, че когато първоинстанционното решение се отменя изцяло, макар че от мотивите се вижда, че има основание за отменяне на обжалваното решение само в една част, това създава затруднения при повторното разглеждане на делото и дава повод за искане за тълкуване на решението. Разглежданият случай не е такъв. С въззивното решение частично е отменено решението в отхвърлителната част за част от сумата на обезщетението по иска по чл.2, т.2 от ЗОДОВ и е оставено в сила в останалата обжалвана част, т.е. липсва неяснотата , посочена в постановлението, на което се позовава касатора. Касаторът се позовава и на решение №747 от 16.03.1966г. по гр.д. №315/1966г. на ВС, ІІ г.о., с което е прието, че няма място за допълване на решението когато няма законна претенция, по която съдът да не се е произнесъл, а има място за тълкуване на решението, щом като се спори по неговия смисъл – имат се предвид случаи, в които определено право произтича от закона и не се дава от съда, и последния не може да го ограничи; то не е отразено в диспозитива на решението и има спор дали е налице. Разглежданият случай не е такъв. С въззивното решение искът е уважен за още една част, но докато с решението на първата инстанция сумата е присъдена ведно със законната лихва от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното изплащане на обезщетението, това не е направено с въззивното решение за присъдената с него сума на обезщетението по чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Следователно разрешението, което въззивният съд е дал на релевирания от касатора правен въпрос, неоснователно се твърди, че е в противоречие с приложената съдебна практика.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 05.06.2008г., постановено по в.гр.д. №397/2005г. на Варненски апелативен съд, по к. жалба на С. Д. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: