О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 94
София, 21.11.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на деветнадесети ноември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4089/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Д” Е. , гр. Д. чрез пълномощник адвокат Д против въззивно решение на Добрички окръжен съд № 132/6.03.2008 г. по гр. д. № 1154/2008 г. /верният номер е 1154/2007 г./ в частта, с която е оставено в сила решение на Добрички районен съд № 92-ІV/13.07.2007 г. по гр. д. № 2336/2007 г. /верният номер е 2336/2006 г./, с което е отменена като незаконосъобразна заповед № 11/7.11.2006 г. на управителя на „Д” Е. , гр. Д., с която на А. Д. М. ЕГН ********** е прекратено трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, считано от 7.11.2006 г. и е осъдено „Д” Е. да заплати на А. Д. М. обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа в резултат на уволнението за периода 7.11.2006 г. до 3.04.2007 г. в размер на сумата 870.65 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска-16.11.2006 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение във въззивното решение, с което е посочено гр. д. № 1154/2008 г., а точният номер е 1154/2007 г., както и че е потвърдено решение на ДРС по гр. д. № 2336/2007 г., а точният номер на делото е № 2336/2006 г., както и че решението е неправилно, тъй като е незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати нарушения на съществени процесуални правила /чл. 188, ал. 1 ГПК/отм./.
С изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е посочено, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са: 1. решени противоречиво от съдилищата; 2. налице е неправилно произнасяне по съществен материалноправен спор от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; 3. при допуснати нарушения на съществени процесуални правила.
Счита, че решението е постановено в противоречие на точното прилагане на материалния закон и на трайно установената съдебна практика относно съдържанието на заповедта по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. Неправилно решаващият съд е приел, че обжалваната заповед е немотивирана, тъй като не били документирани факти и обстоятелства, обуславящи трайна липса на делови и професионални качества за ефективно изпълнение на трудовите задължения. Съгласно практиката на ВКС, изразена в решение № 84/20.02.2006 г. по гр. д. № 1862/2003 г., ІІІ г. о. и решение № 193/7.03.2006 г. с разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ на работодателя е предоставена възможност да преценява всеки отделен случай, при който на работника или служителя липсват конкретни качества за справяне с възложената работа. След тази преценка работодателят е длъжен в самата заповед за уволнение да посочи точно и конкретно какви качества липсват на работника, за да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че обжалваната заповед има това императивно определено съдържание, поради което изводът на въззивния съд, че заповедта е немотивирана противоречи на материалния закон. Прилага към изложението посочените съдебни решения на ВКС.
За ответницата по касация А. Д. М. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационната жалба Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. намира следното:
С обжалваното въззивно решение съдът е приел за установено, че между страните е сключен трудов договор със срок за изпитване по чл. 70, ал. 1 КТ; договорът е трансформиран в безсрочен, като в срока по чл. 71, ал. 1 КТ работодателят е преценил, че служителката е годна за възложената й работа и притежава качества за изпълнение на заеманата длъжност; половин месец по-късно работодателят е прекратил трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. При тези данни съдът е уважил иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, поради неизпълнена от работодателя доказателствена тежест да установи по делото законосъобразното прилагане на основанието на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ. В тази връзка съдът е посочил, че в ЛТД на ищцата не са документирани факти и обстоятелства, обуславящи трайна липса на делови и професионални качества за ефективно изпълнение на трудовите функции, а в съдебното производство работодателят не е ангажирал доказателства за законосъобразното прилагане на чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК на касационно обжалване пред Вэрховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван противоречиво от съдилищата. Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата, когато му противостоят влезли в сила решения, които са приложени към изложението на касатора.
В случая касаторът не е поставил в жалбата съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос и се е позовал и е приложил 2 решения на ВКС, които не са относими към конкретния случай. Така, с решение № 84/20.02.2006 г. по гр. д. № 1862/2003 г., ВКС, ІІІ г. о. е приет за неправилен извода на въззивния съд, че заповедта за уволнение не е мотивирана при положение, че в заповедта са посочени конкретни факти и статистически данни и подробни мотиви, че ищецът не притежава професионални качества за ефективно управление на театъра. Второто решение № 193/7.03.2006 г., ВКС, ІІІ г. о. касае случай, при който уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е постановено с мотивирана заповед, в която има и препращане към подробен протокол на комисия за оценка на работата на ищцата, с който тя е била запозната.
С т. 2 на изложението касаторът се позовава на неправилно произнасяне по съществен материалноправен въпрос от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но липсва каквото и да било обосноваване на посоченото основание.
Под точно прилагане на закона най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика. За да е налице основанието за допускане на касационно обжалване „от значение за развитие на правото” би следвало да е налице необходимост от тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти на правни разпоредби и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприлагането.
Въпросът за точното прилагане на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ не е свързан с необходимост от тълкуване на закона, което поради противоречиво решаване от съдилищата е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Трайната съдебна практика приема, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по инициатива на работодателя с предизвестие по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е обективно, безвиновно и трайно състояние на липса на качества за ефективно изпълнение на работата, както и необходимост от мотивиране на заповедта предвид бланкетния характер на разпоредбата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 132/6.03.2008 г., постановено по гр. д. № 1154/2007 г. по описа на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: