О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 614
гр.София, 12.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №5359 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от „С” ЕАД, гр. С., против решението от 11.07.2008г., постановено по гр.д. №536/2008г. на Великотърновски окръжен съд, с което след като е отменено решението от 09.01.2003г. по гр.д. №829/2002г. на Районен съд – гр. Г., са уважени предявените от Г. Н. Г. срещу „С” ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата Г. Н. Г. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените в касационната жалба основания по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивни решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е разрешен при наличието на алтернативно посочени предпоставки в т.1-3 на същата разпоредба. Под съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос следва да се разбират основните въпроси на спора, засягащи допустимостта и основателността на иска, по които съдът реализира произнасяне, от което зависи изхода на делото.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допустимост до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поддържа, че с въззивното решение са разрешени въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона – чл.329 от КТ. Изложени са и доводи, относими към касационните основания за неправилност на обжалваното решение, които не могат да бъдат обсъждани при селекцията на касационната жалба.
Един от релевираните от касатора въпроси /кои са доказателствата за извършен подбор/ не е разрешен с въззивното решение по съображения, че работодателят не е представил никакви доказателства за извършен подбор. При новото разглеждане на делото във въззивната доказателства не са ангажирани доказателства, а относно приетите преди това доказателства в отменителното касационно решение при първото разглеждане на делото, е прието по задължителен за въззивния съд начин, че позоваването на протокола от заседанието на СД на дружеството-работодател от 22.05.2002г. и на констатациите на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, е неоснователно, тъй като протокълът не съдържа никаква информация за извършен подбор от работодателя, а записаното в заключението на вещото лице, че е извършен подбор, не е основано на какъвто и да е документ /вещото лице е посочило, че не са му представени никакви документи, от които да е видно, че е извършен подбор/ и съставлява само едно предположение на експерта, което не ползва решаващия съд. Отделно от това на релевирания от касатора въпрос е даден отговор в касационното отменително решение по спора, с което е указано, че за доказване на извършен от работодателя подбор не е задължително писменото му документиране и че подборът може да се доказва на общо основание с всички доказателствени средства. Останалите релевирани от касатора въпроси /за това кои са критериите за извършване на подбора по чл.329 от КТ и при наличие на какви доказани факти и обстоятелства следва да се приеме, че е извършен подбор/ не са разрешени с атакуваното въззивно решение, тъй като въззивният съд не се е занимал с тях поради това, че работодателят не е доказал, че е извършил подбор.
На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднородно тълкуване на закона, т.е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава. В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовала нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение. Липсва и обосновка, че разглеждането на касационната жалба е от значение за развитие на правото, тъй като в тази хипотеза предпоставките са липса на практика на ВКС и наличие на непълнота, неяснота или противоречивост на самия закон. Тези предпоставки не са налице по отношение на разпоредбата на чл.329 от КТ, тъй като има установена практика на ВКС по приложението му. Критериите, въз основа на които се извършва подбора са установени в чл.329, ал.1 от КТ: квалификацията /деловите и професионални качества и умения за изпълнение на конкретната длъжност/ и нивото на изпълнение на възложената работа /относно срочното, количествено и качествено изпълнение на възложените задачи/. Начинът и формата за извършване на подбора са предоставени на преценката на работодателя /дали извършването му ще бъде документирано в протоколи, докладни записки и др. или няма да бъде документирано писмено/. Извършването му следва да бъде доказано от пред съда в спора за законосъобразността на уволнението поради съкращаване на щата и отмяната му като част от правото на уволнение на това основание. Работодателят може да доказва извършването на подбора с всички доказателствени средства. Предмет на доказване е, чрез сравнение, съпоставка между работниците и служителите, между които се извършва подбора /в случая между тези, заемащи длъжността „експерт по сортоподдържане” в „С” ЕАД/ по критериите за извършване на подбора /квалификацията и нивото на изпълнение на работата/, че са останали на работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.
С оглед изложеното не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 11.07.2008г., постановено по гр.д. №536/2008г. на Великотърновски окръжен съд, по касационна жалба на „С” ЕАД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: