Определение №627 от по гр. дело №3890/3890 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 627
 
                                             гр.София, 18.06.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3890 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Р. П. К. от гр. П., чрез пълномощника му адв. А, против решението от 16.06.2008г., постановено по гр.д. №19/2008г. на Пловдивски апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 19.11.2007г. по гр.д. №68/2007г. на Пловдивски окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от Р. П. К. против „Й”Е. , с. К., иск за обезщетение за неоснователно обогатяване и иск за обезщетение за забавено плащане.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата „Й”Е. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените от Р. П. К. против „Й”Е. иск за обезщетение за неоснователно обогатяване за сумата 306 544,82лв. и за обезщетение за забавено плащане в размер на 75 680лв.
Въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е извършил плащанията на задължения на дружеството-ответник, със свои средства.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса дали обедняването е елемент от фактическите състави на чл.55, ал.1 от ЗЗД и на чл.59 от ЗЗД или само на последния. Позовава се на ППВС №1/1979г., с доводи, че в него само в случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД се споменава обедняването, от което счита, че то е елемент от фактическия състав само на неоснователното обогатяване по чл.59, ал.1 от ЗЗД. Позоваването е неоснователно, тъй като с постановлението, на което касаторът се позовава се разграничават отделните фактически състави на чл.55, ал.1 от ЗЗД, а разграничението между тях и случаите на чл.59, ал.1 от ЗЗД не е с оглед на обедняването като елемент на фактическия състав, е с оглед на дължимата сума, като във фактическите състави на чл.55, ал.1 от ЗЗД се дължи всички, което е получено без основание или при отпаднало или неосъществено основание, а по чл.59, ал.1 от ЗЗД по-малката сума между обедняването и обогатяването. Във всички фактически състави задължението, което има лицето, което е получило нещо без правно основание, за връщането му, е по отношение на лицето, за чиято сметка се е обогатило.
Не е налице и второто от релевираните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на решението. На основание разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевираният правен въпрос за собствеността на парите и за същността им като вещи не е съществен за изхода на спора за неоснователно обогатяване, а доводите на касатора са неотносими към основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 16.06.2008г., постановено по гр.д. №19/2008г. на Пловдивски апелативен съд, по касационна жалба на Р. П. К..
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
 

Scroll to Top