Определение №308 от по гр. дело №3055/3055 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
 
                                     О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 308
 
                                             гр.София, 18.03.2009 год.
 
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и девета година в състав:
 
              
 
                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №3055 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
 
 
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от М. Р. Р. от гр. Б., против решението от 21.03.2008г., постановено по гр.д. №566/2007г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решението от 30.03.2007г. по гр.д. №2276/2006г. на Бургаски районен съд е уважен предявения от С. Р. А. против М. Р. Р. иск с правно основание чл.108 от ЗС и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която е уважено искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Р. А. оспорва наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е уважен предявения от С. Р. А. против М. Р. Р. иск за ревандикация на недвижим имот: апартамент с площ от 57,08кв.м., находящ се в гр. Б. при граници на описани граници на апартамента, ведно с избено помещение от 8кв.м. и е уважено искането по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./ за отмяна на н.а. №98/2006г. за собственост, с който се е снабдил Р.
Въззивният съд е приел, че искът за ревандикация е основателен, тъй като с поправеното с решение от 25.07.2005г. решение от 07.03.2005г. по гр.д. №114/2002г. на Бургаски районен съд, влезли в законна сила, в дял на С. А. е поставен процесния апартамент №1 с площ от 57,08кв.м., заедно с избено помещение от 8кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху който ответникът М. Р. , в чийто дял е поставен апартамент №2 с площ от 36,63кв.м., таванско помещение от 15,50кв.м. и 1/4ид.ч. от пералня в избата, с площ от 9кв.м., упражнява без правно основание фактическата власт върху апартамента, поставен в дял на ищцата. За индивидуализацията на процесния апартамент е съобразена скицата към са заключението на вещото лице А. С. , която е неразделна част от решението за извършване на делбата, както и одобрения от Община Б. инвестиционен проект за разделяне на съсобствения апартамент и за обособяването му в два самостоятелни апартамента, по които поставеното в дял на ищцата е по-голямото от двете жилища. Прието е, че процесният апартамент е индивидуализиран с площта и границите съобразно с решението по извършване на делбата и скицата към съдебно-техническата експертиза, представляваща неразделна част от това решение. Изплатено е присъденото парично уравнение на дяла на ответника.
Релевираният от касатора процесуалноправен въпрос за задължителността на влязлото в сила решение по извършване на делбата за страните и съда, в спора за ревандикация на имота, получен в дял от ищеца, е съществен за основателността на иска за собственост. Въззивният съд, за да приеме, че апартаментът, чиято ревандикация се иска от ищцата е този, който й е поставен в дял с влязлото в сила решение за извършване на делбата между страните чрез разпределение на обособените от апартамента два самостоятелни апартамента, е приел, че ищцата е собственик на апартамента по силата на решението за извършване на делбата. В разглеждания случай въпросът за задължителната сила на влязлото в сила решение е разрешен от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика по приложението на чл.220, ал.1 от ГПК/отм./, изразена и в приложените от касатора съдебни актове, на които се позовава. Не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и с оглед на въпроса допустимо ли е съдебното решение да бъде тълкувано от съда по друг спор. В разглеждания случай решението по извършване на делбата не е тълкувано относно индивидуализацията на имотите в производството по последващия спор за собственост на един от тях, а е възпроизведена индивидуализацията на имота според решението по извършване на делбата и скицата на вещото лице, представляваща негова неразделна част.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.03.2008г., постановено по гр.д. №566/2007г. на Бургаски окръжен съд, по касационна жалба на М. Р. Р..
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top