О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 927
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети юли двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 448/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. Ц. Н. ЕГН ********** от гр. К., област Врачанска чрез процесуален представител адвокат В против въззивно решение на Врачански окръжен съд № 1655/20.11.2008 г. по гр. д. № 555/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Районен съд Враца № 95/20.06.2008 г. по гр. д. № 1140/2008 г., с което са отхвърлени предявените от Й. Ц. Н. против „Водоснабдяване и канализация” О. , Враца обективно съединени искове с правно основание чл. 344, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата са заявени касационни основания за отмяна поради неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение и необоснованост.
Представено е изложение на основания за допускане касационно обжалване на решението с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК. Посочени са въпроси с материалноправен и процесуалноправен характер, по които според касатора въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на съдилищата в страната и от значение за точното прилагане на закона, както и развитието на правото.
Ответникът по касация „ВиК” О. , Враца е подал писмен отговор от процесуален представител адвокат Ц. Жалбата е оспорена по отношение допустимостта на касационно обжалване и като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд приема следното:
Обща предпоставка на трите отделни хипотези на допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК е съдът с обжалваното решение да се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос. Разбирането, че съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, от чието разрешаване зависи само изходът на конкретното дело не може да бъде споделено. В контекста на чл. 280, ал. 1 ГПК същественият въпрос, който се съдържа в материалния или процесуалния въпрос, трябва да има принципно основополагащо значение за правото, а не само за конкретния спор. Касае се до въпроси, по които е наложително единно разбиране и прилагане на закона от съдилищата. В този контекст ВКС прави преценка за съответствие на разрешението на съществения правен въпрос, който въззивният съд е решил в обжалваното решение с критериите за селекция на касационните жалби.
Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК следва да се разбира в смисъл въззивният съд да е решил съществен материалноправен и процесуалнопрвен въпрос в противоречие с практиката на ВКС, която се определя не само от тълкувателните му решения, но от неговото еднообразно правоприлагане по конкретни дела.
За да се обоснове позоваването на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният жалбоподател следва да посочи и представи практика на ВКС в посочения по-горе смисъл в противоречие с която въззивният съд се е произнесъл по принципния въпрос при решаването на конкретното дело.
Тези изисквания на закона в случая не са налице.
Като съществен материалноправен въпрос е посочен въпросът за правилното и точно приложение на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, като се поддържа, че по този въпрос съдът е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на Р. на ВКС, ІІІ г. о. № 1* по гр. д. № 308/2004 г., което не е представено, но е коментирано от проф. В. М. в сп.”Юрдически свят”, бр. 2/2007 г.
Дори да се приеме за принципен материалноправен въпросът за системността по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, по този въпрос въззивният съд не се произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Вярно е точно обратното. С цитираното решение, на което касаторът се е позовал конкретният случай е разрешен в противоречие с единната практика на ВКС по този въпрос, в който смисъл е постановено обжалваното решение.
Като съществен материалноправен е посочен въпросът за правилното приложение на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ с твърдение, че в процесната заповед за уволнение липсват изискуемите от закона реквизити, което е от значение за правилното прилагане на чл. 194, ал. 1 КТ. Позовава се на Р. № 86/2006 г. по гр. д. № 1859/2003 г., ВКС, ІІІ г. о. и Р. № 669/2006 г. по гр. д. № 2477/2003 г., ВКС, ІІІ г.о.
Дори да се приеме за принципен материалноправен въпроса за реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съгласно чл. 195, ал. 1 КТ въззивното решение е постановено в съгласие с единната и безпротиворечива практика на ВКС по този въпрос. Цитираните решения не са представени, но от коментара им от проф. В. М. става ясно, че не са относими за конкретния случай.
Въпросът за правилната преценка на доказателствата по делото за точно и еднакво приложение на закона за спазване изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ не е относим към конкретния случай, тъй като въззивният съд е постановил решението си съгласно изискванията на закона.
Ето защо и на основание чл. 288 ГПК Върховнсият касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд, Враца № 1655/20.11.2008 г. по гр. д. № 555/208 г. по касационна жалба от Й. Ц. Н. от гр. К. чрез процесуален представител адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: