О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 654
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4867 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Окръжна прокуратура С. – страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, против решението от 13.03.2008г., постановено по гр.д. №790/2007г. на Сливенски окръжен с. , с което е оставено в сила решението от 05.07.2007г. по гр.д. №453/2007г. на Сливенски районен с. , с което П. на Р. Б. и В. с. . са осъдени солидарно да заплатят на К. И. К. сумата 2000лв. на основание чл.2, т.2 и т.3 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва от 12.03.2004г. до окончателното изплащане, а искът до пълния размер от 9000лв. е отхвърлен.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата К. И. К. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем размер над 1000лв.
Върховният касационен с. , състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което П. на Р. Б. и В. с. . са осъдени солидарно да заплатят на К. И. К. сумата 2000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и осъждане за престъпление по чл.372, ал.2, във връзка с ал.1 от НК, ведно със законната лихва от 12.03.2004г. до окончателното изплащане, а искът до пълния размер от 9000лв. е отхвърлен.
Въззивният с. е приел за неоснователни доводите на ответника П на Р. Б. и на страната по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, че ищецът няма право на обезщетение. Приел е, че не лишава ищеца от правото да търси обезщетение за вреди от наказателното преследване обстоятелството, че за същото деяние /за това, че на 26.08.2003г. към 22часа в гр. С. отказал да изпълни заповед на началника си по демонстративен начин/ по образувано след отмяната на осъдителната присъда и оправдаването на ищеца, същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.389, ал.1 от НК, на основание чл.78а от НПК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание – глоба в размер на 500лв. По отменената осъдителна присъда на ищеца е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Касаторът счита, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за недължимостта на обезщетение когато увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия – чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Позовава се на Тълкувателно решение №3/2004г. по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС и други. Въззивното решение не е постановено в противоречие с приложената от касатора практика по приложението на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Въззивният с. е приел, че правопораждания факт за правото на обезщетение е всяка една отделна присъда или обвинение, щом като лицето е оправдано именно за тях. Разрешението, което въззивният с. е дал на релевирания от касатора правен въпрос, не е в противоречие с приложената съдебна практика.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен с. , ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 13.03.2008г., постановено по гр.д. №790/2007г. на Сливенски окръжен с. , по касационна жалба на Окръжна прокуратура- С. – страна по чл.10, ал.1 от ЗОДОВ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: