О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 37
гр.София, 13.01.2010 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на осми януари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1097 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 31.10.2008г., постановено по гр.д. №2060/2008г. на Пловдивски окръжен съд след като частично е отменено решение от 16.05.2008г. по гр.д. №3769/2007г. на Пловдивски районен съд, е отхвърлен предявения от Д. А. А. от гр. П., срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 3000лв. до 4000лв. и в частта, с която е отхвърлен за разликата над 4 000лв. до 10 000лв. Оставено е в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е уважен за сумата 3000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2007г.
Решението е обжалвано от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив, в осъдителната част. Тъй като Главна прокуратура на Р. Б. е единствен ответник по иска и съгласно т.15 ТР №3/2004г. на ОСГК на ВКС, следва да се приеме, че жалбата е подадена от прокурора като представител на ответника по иска. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по жалбата на другата страна.
Решението е обжалвано от Д. А. А. в отхвърлителната част. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Не взема становище по касационната жалба.
Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и са процесуално допустими.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение с което предявения от Д. А. А. срещу П. на Р. Б. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение за престъпления по чл.290 и чл.314 от НК, за които е признат за невинен и оправдан, е уважен за сумата 3000лв., ведно със законната лихва, считано от 02.10.2007г., както и в частта, с която е отхвърлен иска за размера над 4000лв. до претендирания размер 10 000лв. С въззивното решение след като частично е отменено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска за обезщетение за неимуществени вреди за сумата над 3000лв. до присъдения размер от първоинстанциинния съд 4 000лв.
Касаторът Главна прокуратура на Р. Б. счита, че размерът на обещетението е определен при противоречива практика на съдилищата по приложението на чл.52 от ЗЗД. Предствавя решение №156 от 10.05.2006г. по гр.д. №2633/2004г. на ВКС, ІVг.о., решение №991 от 31.07.2006г. по гр.д. №820/2005г. на ВКС, ІVг.о. и се позовава на решение №692 от 12.05.2008г. по гр.д. №2394/2007г. на ВКС и решение №№513 от 06.04.2004г. по гр.д. №1059/2003г. на ВКС. Позоваването на приложените решения не обосновава наличието на основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК трябва да е налице различно решаване на еднородни случаи, към които се прилага една и съща норма. Решаването на релевирания правен въпрос трябва да има за резултат различия в тълкуването и прилагането на едни и същи разпоредби от съдилищата. Съгласно ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства – тежестта на обвинението, продължителността на разследването, срокът на изтърпяване на марката „задържане под стража”, данните за психическото състояние и негативните последици, претърпени от ищеца. За всеки отделен случай обаче съдът прави преценка на установените по делото факти и обстоятелства във връзка с увреждането и вредите. Практиката на ВКС дава разяснения за критериите, по които при всеки отделен случай се определя размерът на обезщетението. Въпрос на фактическа преценка на решаващия съд е определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД при спазване на тези критерии. В случая касаторът не излага доводи за неотчитане на обстоятелство с правно значение за определяне на размера на обезщетението, а излага доводи за неправилна преценка на тези обстоятелства. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Те са относими към основателността на касационната жалба, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако бъде допуснато касационното обжалване. От съдържанието на обжалваното решение и приложените решения не се констатира идентичност на обстоятелствата, които обуславят вредите. Поради това не може да се приеме, че решаването на релевирания въпрос за приложението на чл.52 от ЗЗД от въззивния съд има за резултат различие в тълкуването и прилагането на посочената правна норма от съдилищата. По отношение на жалбата в частта за разноските в изложението за допускане на касационно обжалване са изложени единствено оплаквания за неправилност, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК.
Няма основание за допускане на касационно обжалване и по касационната жалба на ищеца. Ищецът също релевира въпросът за приложението на нормата на чл.52 от ЗЗД и се иска допускането на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, каквото не е налице по съображенията, изложени по отношение на жалбата на другата страна. Отделно от това относно приложените от касатора въззивни решения няма данни да са влезли в законна сила. По отношение на жалбата в частта за разноските в изложението за допускане на касационно обжалване са изложени единствено оплаквания за неправилност, които не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 от ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 31.10.2008г., постановено по гр.д. №2060/2008г. на Пловдивски окръжен съд, по касационна жалба Д. А. А. от гр. П., и по касационн жалба на Главна прокуратура на Р. Б. , подадена от прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: