О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 904
София, 17.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 809/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Н. К. и З. К. К. чрез процесуалиня им представител З. Т. от САС срещу решение от 30.01.2009 год., постановено по гр.д. №309/2008 год. на Софийски окръжен съд .
С обжалваното решение е обезсилено решение от 28.02.2006 год., постановено по гр.д. №309/2005 год. на Самоковския районен съд , допълнено с решение от 06.06.2006 год.,в частта в която е отменен на осн чл. 431,ал.2 ГПК / отм./ нотариален акт №2, том ІІа, нот. дело №343/2000 год. на нотариус М. под №411 с район на действие РС гр. С. и производството по делото в тази част е прекратено. Отменено е решението в останалата част и вместо него е постановено ново, с което е отхвърлен предявеният от Н. К. срещу Г. Л. К. иск по чл. 22,ал.3 СК за прогласяване относителната недействителност спрямо ищцата на договор , оформен с нот. акт №2 , том ІІа, нот. дело №343/2000 год. на нотариус М. , за покупко- продажба на недвижим имот: 2-ри етаж , състоящ се от две стаи , дневна кухня и сервизни помещения , мазе под пристройката и гараж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в п-л ХІ-2214, кв.129 по плана на гр. С.. Отхвърлени са предявените от Н. Н. К. и З. К. К. искове по чл. 108 ЗС за предаване владението на 1/2 ид. част от гореописания имот.
С касационната жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основанията за касационно обжалване по чл. 284,ал.3, т. 1 ГПК , в което се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос , а именно недействителност на договор , с който се прехвърлят вещни права . Позовава се на това, че казусът е решен противоречиво от двете инстанции по същество при почти пълна идентичност на доказателствата. Посочва се , че въпросът за колизията на вещни права върху един и същи недвижим имот , който е разрешен от въззивната инстанция е от значение за точното приложение на закона/основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК/
Ответникът по касация Г. Л. К. от гр. С. оспорва касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 22,ал.3 СК за относителна недействителност на процесния договор , доколкото имота, предмет на прехвърлителната сделка , няма характер на семейна имуществена общност , а е бил индивидуална собственост на покойния вече съпруг на ищцата. Поради това същият е имал право да се разпореди с него в полза на своя брат и ответник по жалбата Г. Л. К.. Доколкото е отхвърлен иска за относителна недействителност на прехвърлителната сделка , съдът е приел, че Н. К. и другата ищца З. К. К. – дъщеря от брака й с прехвърлителя К. К. не са е установили активната си материалноправна легитимация по иска с пр. осн. чл.108 ЗС до размер на ? ид. част от имота и е отхвърлил този иск. За да обезсили решението на първата инстанция, с което съдът се е произнесъл по искането с пр. осн. чл. 431,ал.2 ГПК , възивният съд е приел, че отмяната на нот. актове по чл. 431,ал.2 ГПК /отм./ е неприложима по отношение на конститутивни нотариални актове, какъвто е процесният.
Не е налице основание за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
Касаторът не е формулирал материалноправен въпрос от принципен основополагащ характер , който да е решен в контекста на конкретния правен спор съобразно изискването на чл. 280,ал.1 ГПК. Макар и формално такива въпроси да са визирани в представеното изложение, същите, в това число и предвид решаващите мотиви на решението, нямат такъв характер . Обстоятелството, че двете съдебни инстанции са постановили различни решения, не сочи на противоречива практика на съдилищата , а е израз на предвидения в ГПК инстанционен контрол. Касаторът не е изложил никакви съображния относно посоченото от него основание за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение №93 от 30.01.2009 год., постановено по гр.д. № 309/2008 год. на Софийски окръжен съд по касационната жалба на Н. Н. К. и З. К. К. чрез адв. З.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: