О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1211
София, 06.10.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на пети октомври двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 918/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Ф. С. и М. С. и двамата от гр. П. чрез адвокат К против въззивно решение на Търговищки окръжен съд № 24/9.03.2009 г. по гр. д. № 27/2009 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение № 250/13.11.2008 г. по гр. д. № 341/2008 г. по описа на П. районен съд в частта, с която на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД е развален сключения с нот. акт № 46, т. VІІІ, рег. № 4* н. д. № 1545/17.12.2002 г. на ПРС договор между Е от с. П., община П. и С. С. Д. от с. с. от една страна и Ф. С. С. от гр. П. от друга страна, по силата на който първите са прехвърлили на втория собствения си недвижим имот /описан в решението/ срещу задължение на Ф. С. С. да поеме гледането и издръжката на прехвърлителите до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили досега, поради виновно неизпълнение от страна на приобретателя.
С жалбата е заявено и обосновано становище за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила, необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
С изложение относно допустимостта на касационното обжалване е заявено, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуален въпрос по отношение на предпоставките по делото и че правните изводи на съда са в отклонение от практиката на ВКС /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/. Позовават се и представят копия от решение № 1117/9.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2007 г., ІV г.о.; решение № 166/20.03.1997 г. по гр. д. № 204/1996 г., ВС, І г. о.; решение № 1079/21.10.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4565/2007 г., ІІ г. о.; решение № 574/1.VІІІ.1988 г. по гр. д. № 357/1988 г., ІІ г. о. Заявено е и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК досежно обема на изпълнение на договора за издръжка и гледане, обема на престираните грижи и издръжка, степента на изпълнение с оглед наследимия характер на договора, възможността за разваляне по отношение само на някои от прехвърлителите, хипотезите, при които е налице възможност за трансформиране на договора, като се счита, че практиката на съдилищата в страната е твърде противоречива, което налага нейното уеднаквяване.
Ответниците по касация Е. А. Д. и С. С. Д. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
За да приеме, че са налице изискванията на чл. 87, ал. 3 ЗЗД въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, въз основа на които е приел за установено, че е налице неизпълнение на процесния алеаторен договор и по отношение на двамата прехвърлители по договора.
В изложението относно допустимостта на касационното обжалване не са формулирани конкретни въпроси с материалноправен и/или процесуалноправен характер, в противоречие с практиката на ВКС по които да се е произнесъл въззивният съд. Не е изпълнено изискването на чл. 280, ал. 1 ГПК за формулиране на конкретен въпрос с общото определение, че въпросът касае предпоставките по делото и правните изводи на въззивния съд.
Независимо от това, от представените съдебни решения на ВС и на ВКС не се установяване твърдението, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС в аспект на основанието по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съдподлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по въпрос с материалноправен и/или процесуалноправен характер, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката. Това основание за допустимост на касационното обжалване е насочено към отстраняване на непоследователна, противоречива или погрешна практика на ВКС по конкретния въпрос или при липса на съдебна практика.
В случая не са формулирани конкретни въпроси, произнасянето по които от въззивния съд да е при наличие на непоследователна, противоречива или погрешна практика на ВКС, или по които липсва съдебна практика.
По посочените в изложението въпроси-обем на изпълнение на договора за издръжка и гледане, обем на престираните грижи и издръжка, степен на изпълнение с оглед наследимия характер на договора и възможност за разваляне по отношение на някои от прехвърлителите, хипотези на трансформиране на задълженията в парични въззивният съд се е произнесъл в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Търговищки окръжен съд № 24/9.03.2009 г. по гр. д. № 27/2009 г. по касационна жалба от Ф. С. и М. С. и двамата от гр. П. чрез адвокат К. Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: