О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1277
гр.София, 21.10.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1122 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Е. Д. П. , действащ като ЕТ”Д”, гр. С., против решението от 25.05.2009г., постановено по гр.д. №70/2009г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решението от 12.12.2008г. по гр.д. №2074/2006г. на Районен съд-Сливен, с което е уважен предявения от А. Х. М. от гр. С., срещу иск с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникъ по жалбата А. Х. М. оспорва жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването, с обжалваем интерес над 1000лв. и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от А. Х. М. срещу Е. Д. П. , действащ като ЕТ”Д”, иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят, за да обоснове допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика, изразена в приложените решения на ВКС по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./. Счита, че въззивният съд е пренебрегнал експертизите, изготвени съответно от ендокринолога д-р И от невролога д-р Ф, епикризата, изготвена от МБАЛ”Д” и становището на доц. Андреева, обективирано в писмен вид при проведения преглед на 30.01.2006г. Поддържа, че въззивният съд не е ценил тези доказателства, не ги е обсъдил в съвкупност с останалия доказателствен материал, не е изложил съображения защо ги счита за недостоверни или неотносими по спора.
Въззивният съд е кредитирал заключението на вещото лица д-р И, като е изложил съображения, че то кореспондира със становището на Комисията по професионална етика на РКБЛС, медицински протокол по извършване на контрол по изпълнението на договорите с изпълнители на медицинска помощ, протокол на РЦЗ-Сливен, писмо на РК на БЛС-Сливен, писмо на директора на РЦЗ-Сливен, които доказателства за приети в първоинстанционното производство. Така въззивният съд е изразил и становището си по разногласието между вещите лица. Медицинската документация, включително тази, посочена от касатора, е обсъдена от вещото лице в заключението, възприето от въззивния съд. Предвид изложеното неоснователни са доводите на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с установената съдебна практика по приложението на чл.188, ал.1 от ГПК/отм./.
С оглед изложеното не следва да се допускане касационно обжалване на обжалваното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 25.05.2009г., постановено по гр.д. №70/2009г. на Сливенски окръжен съд, по касационна жалба на Е. Д. П. , действащ като ЕТ”Д”.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: