Р Е Ш Е Н И Е
№ 972
София, 18.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
при секретар Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 472/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК/отм./ вр. §2, ал. 3 ПЗР на ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. С. С. чрез адвокат Т против въззивно решение на Софийски градски съд, ІІ „А” отделение, постановено на 12.12.2006 г. по гр. д. № 3760/2005 г.
Основният довод в жалбата е че предявеният иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е недопустим.
За ответниците по касация Й. Д. С., Ц. Д. М. , Д. С. Д. и П. В. С. жалбата е оспорена като неоснователна по съображения, изложени с писмена защита от адвокат Р.
Ответникът по касация И. С. Г. оспорва жалбата.
Ответници по касация П. Х. М., Д. В. С. и Д. В. И. не са изразили становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Основателен е доводът на касатора за процесуална недопустимост на въззивното решение, поради липса на правен интерес от предявения иск с правно основание чл.14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
Предмет на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други селскостопански организации.
Според постоянната практика на ВКС оспорването на правото на възстановяване собствеността върху земеделска земя към момента на обобществяването на земите е обусловено от наличие на правен интерес /ТР № 1/1997 г. по гр. д. № 11/1997 г., ОСГК, ВКС/. Такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или при възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОбСЗГ за възстановяване собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ.
Ищците имат правен интерес да предявят иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ само ако между тях и ответниците има спор на кого следва да бъде признато правото на възстановяване върху земеделски земи по предвидения в ЗСПЗЗ особен административен ред.
Конкретният случай не е такъв.
Ищците, като наследници на двамата по-големи братя Д не са предявили пред П. комисия искане за възстановяване правото на собственост по отношение на процесната нива. Със заявление № 355/30.01.92 г. на С. Д. С. до ПК-Панчарево е заявено искане за възстановяване на наследниците на Д. С. С. нива 1.6 дка в м. „Ц”, землище Д. П. и с решение № 232.1/8.12.92 г. на ПК-Панчарево на наследниците на Д. С. С. е възстановена исканата нива в съществуващи /възстановими/ стари реални граници. С решение № 10921/28.09.98 ПК-Панчарево е възстановила правото на собственост на наследници на В. С. С. върху нива от 1.660 дка в м. „Ц”, съставляваща имот № 3* по картата на землището. Наследниците на Д. и В. С. С. не са предявявали претенции и не им е отказвано от ПК възстановяване на друг имот в посочената местност. А с решение № 10373/25.06.96 г. ПК-Панчарево е възстановила на ответника В. С. С. нива от 2.005 дка, м. „Ц”, съставляваща имот № 3* по картата на землището, която е предмет на делото. С посочените решения на П. комисия исканията на наследниците на братята Д. и В. С. С. и на третия брат В. С. С. са уважени и решенията на П. комисия са влезли в законна сила. При това положение П. комисия не би могла на основание на съдебно решение да измени влезлите в сила решения и да върне на ищците незаявен от тях за възстановяване имот.
При липса на правен интерес от предявения иск постановените първоинстанционно и въззивно решения следва да се обезсилят и производството по делото да се прекрати.
Следва да се остави в сила въззивното решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение на СРС, 43 с-в от 7.07.2003 г. в частта, с която съдът се е произнесъл за горницата над 2.005 дка-площ на процесния имот № 3* до 5 дка нива в м. „Ц”, землище на с. Д..
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл. 64, ал. 3 ГПК ответниците по касация следва да заплатят на касатора направените по делото разноски за всички инстанции в размер на сумата 450 лв.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” отделение от 12.12.2006 г., постановено по гр. д. № 3760/2005 г., с което е обезсилено решение на СРС, 43 с-в от 7.07.2003 г., постановено по гр. д. № 10062/2000 г. в частта, с която съдът се е произнесъл за горницата над 2.005 дка, представляваща площта на имот № 3* до 5 дка нива в м. „Ц”, землище на с. Д..
ОБЕЗСИЛВА в останалата част въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ „А” отделение от 12.12.2006 г. по гр. д. № 3760/2005 г., както и решение на СРС, 43 с-в от 7.07.2003 г. и допълнително решение на СРС, 43 с-в от 12.08.2005 г., постановени по гр. д. № 10062/2000 г.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Й. Д. С., Ц. /. Д. М. , Д. С. , П. В. С., И. С. Г., М. С. Г., П. Х. М. да заплатят на В. С. С. сумата 450 лв. направени по делото съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: