О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1174
София, 30.09.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1353/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б„ЖИ” чрез процесуален представител адвокат М против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд, V гр. с-в № 119/16.05.2009 г. по гр. д. № 1281/2008 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХІІІ с-в № 1610/17.07.2006 г., постановено по гр. д. № 3613/1999 г., с което са отхвърлени исковете на Н. к. „Ж”, София и „Български държавни железници”, София за осъждане на А. Л. П. ЕГН ********** от с. Я., Хасковска област да заплати сумата 12 440.18 лв., ведно със законна лихва от 27.08.1999 г.-датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, представляваща дължима сума по посочени в решението фактури, както и сумата 404.58 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от датата на падежа по всяка от фактурите до 26.08.1999 г.
С жалбата са изложени доводи относно допустимостта на касационното обжалване и оплаквания за недопустимост и неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Приложени са решение и определение на съдебни състави на ВКС.
Ответникът по касация А. Л. П. не е изразил становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира, че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване.
За да остави в сила отхвърлителното първоинстанционно съдебно решение по предявените искове въззивният съд е приел, че в конкретния случай недостигът в имуществото на работодателя не е с неустановен произход, поради което не съставлява липса на парични и материаблни ценности по смисъла на специфичния състав на виновно /небрежно/ увреждане от отчетническа дейност по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ.
Твърдението в жалбата, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос и че е „извършил и индиректно произнасяне” по съществен процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС е мотивирано единствено с несъобразяване от страна на въззивния съд с дадените от касационната инстанция в постановеното на основание чл. 218а, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./ вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК решение по гр. д. № 3866/2007 г. указания.
Липсва формулиран с касационната жалба принципен въпрос с материалноправен и/или процесуалноправен характер, по който въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие с практиката на Върховния касационен съд съгласно изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посоченото от касатора основание не е подкрепено с приложените към жалбата съдебни актове на състави на Върховния касационен съд.
Решение № 822/30.12.2003 г. по гр. д. № 372/2003 г. на ВКС, І г. о. е постановено в касационно делбено производство с констатирана процесуална недопустимост на въззивното решение, постановено при условията на чл. 218з, ал. 1 ГПК /отм/, в резултат на произнасяне по въпроси между кои лица и за кои имоти следва да се допусне делбата, по които въпроси предходното въззивно решение е влязло в сила.
А с определение № 51/30.01.2009 г. по т. д. № 590/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ о. е прието, че неспазването от решаващия съд на дадените с отменителното решение на касационния съд указания съставлява нарушение на процесуалния закон /чл. 294 ГПК/, относимо към основанията за касационно обжалване, въведени с чл. 281, т. 3 ГПК и касаещи правилността на обжалвания съдебен акт, но само по себе сине обосновава приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Такъв е и конкретният случай.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК само е маркирано, но не е обосновано.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд, V гр. с-в № 119/16.05.2009 г., постановено по гр. д. № 1281/2008 г. по касационна жалба от „Б” Е. , София и НК „ЖИ”, София чрез адвокат М.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: