О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 43
София, 20.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 4489/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. С. С. и И. С. С. чрез адвокат В против въззивно решение на Габровски окръжен съд № 145/10.06.2008 г., постановено по гр. д. № 150/2008 г., с което е оставено в сила решение на Габровски районен съд № 92/15.02.2008 г. по гр. д. № 1611/2006 г., с което е признато за установено по отношение на И. С. С. и И. С. С., че собствениците на апартаменти в Е. на у. „Р” № 17, гр. Г., представлявани от адвокат В са собственици на 85.84% идеални части от помещение за вторични отпадъци на партерния етаж на сградата с площ 5.36 кв.м., представляващо обща част на сградата; осъдени са на основание чл. 108 ЗС И. С. С. и И. С. С. да предадат на собствениците на апартаменти в Е. , представлявани от адвокат В владението на 85.84% идеални части от процесното помещение; отменен е нотариален акт № 1* том І, нот. д. № 155/12.05.2006 г. на нотариус Пл. К. , рег. № 200 на НК София с район на действие РС Габрово в частта, с която И. С. С. и И. С. С. са признати за собственици на имот, придобит чрез сделка над 14.16% идеални части от помещение /стая/ за вторични отпадъци с площ 5.36 кв.м. на партерния етаж в сградата на Е. и са присъдени разноски в размер на 324 лв.
С жалбата се поддържа, че са налице изискванията за допускане касационно разглеждане на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се, че решението противоречи на константната съдебна практика относно начина на определяне на общите части на сградата. Изложени са доводи за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон /чл. 38 и чл. 40 ЗС/и съществено нарушение на съдопроизводствените правила /чл. 157 ГПК/отм./.
С допълнение към касационната жалба е посочено, че решението противоречи на р. № 47/31.05.1972 г. по гр. д. № 41/72 г., ОСГК; р. № 30/13.01.1976 г. по гр. д. № 2270/75 г., І г.о.; р. № 135/17.03.1992 г. по гр. д. № 1090/91 г., І г.о. и р. № 1/14.01.1981 г. по гр. д. №3279/80 г., І г.о. с довода, че по отношение начина на определяне на общите части на сградата, наместо съдът да изходи от нормата на чл. 38 и чл. 40 ЗС е изходил от ценообразуването.
За ответната по касация Е. на у. „Р” № 17, гр. Г. чрез адвокат Р не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното решение, като взе предвид доводите на касаторите, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
За да уважи иска с правно основание чл. 108 ЗС с предмет помещение за вторични отпадъци на партерния етаж на процесната сграда- етажна собственост /ЕС/ въззивният съд е приел за безспорно установено, че страните по делото притежават в индивидуална собственост жилища и други помещения в шестетажната сграда /ЕС/, в партерния етаж на която се намира процесното помещение, което в момента се владее от ответниците. Според ищците помещението съставлява обща част на Е. , а според ответниците, закупили помещението заедно с магазин с договор за покупко-продажба помещението е тяхна индивидуална собственост. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че във всички налични чертежи в частта на партера на сградата, както и съгласно изчисленията на ценообразуването процесното помещение представлява част от общите части на сградата, от които за жилищната част собствени са 85.84% ид.ч., а за магазина-14.16% ид.ч. В договора за покупко-продажба на магазина, с който се легитимират ответниците са описани прилежащи към магазина помещения, но без процесното помещение. Същото е положението и съгласно архитектурния проект за преустройство на магазина. По молба на ответниците е издаден констативен нотариален акт № 170/2006 г., основан на сключения от тях договор за покупко-продажба на магазина, архитектурни проекти и строителни книжа, правен анализ и оценка на лицензиран оценител. Нотариусът е включил в акта и процесното помещение без то да се съдържа в договора за покупко-продажба, като е променил северната граница на магазина и е увеличил застроената му площ от 96 кв.м. на 115 кв.м. Според вещото лице съдебно-техническа експертиза както по архитектурен проект, така и по строителни книжа помещението представлява обща част на сградата. От правна страна съдът е приел, че искът е основателен и доказан до размер на 85.84% ид.ч. от помещението. Ищците са собственици на посочената част и ответниците владеят помещението-обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС без правно основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС.
В конкретния случай касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатите материалноправен и процесуално правен въпроси са съществени – обуславят съдържанието на крайното решение, но тези въпроси не са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Именно в съответствие с разпоредбата на чл. 38, ал. 1 ЗС въззивният съд е приел, че процесното помещение както по естеството си, така и по предназначение съставлява обща на сградата и в съответствие с чл. 40, ал. 1 ЗС е определил дяловете на отделните собственици в помещението-обща част съразмерно на съотношението със стойностите на притежаваните в индивидуална собственост жилища. Посочените от касатора решения не установяват твърдението за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” се разбира еднообразното му тълкуване или това основание е насочено към отстраняване на непоследователната и противоречива практика на ВКС или пък преодоляване на погрешна постоянна практика на ВКС. За да е налице основанието „от значение за развитието на правото” би следвало въобще да няма практика на ВКС по съществения въпрос, което би наложило тълкуване на закона, при което ще се стигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми и в крайна сметка до усъвършенстване на правоприалагането.
В конкретния случай основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е посочено в изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване, но липсват каквито и да било доводи.
По тези съображения Върховният касационен съд, ІІІ г. о. прие, че касационно обжалване не следва да се допусне, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Габровски окръжен съд № 145/10.06.2008 г., постановено по гр. д. № 150/2008 г. по касационна жалба от И. С. С. и И. С. С. чрез адвокат В.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: