Определение №193 от по гр. дело №109/109 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 193
 
София, 04.03.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 109/2009 г.  и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. И. М. чрез пълномощник адвокат Р против въззивно решение на СГС, ВК, ІV-то „Д” отделение № 397/14.10.2008 г., постановено по гр. д. № 1758/2008 г.
С въззивното решение е оставено в сила решение на СРС, ГК, 65 състав от 25.08.2007 г. по гр. д. № 21010/2006 г., с което са отхвърлени обективно съединените искове на А. И. М. против У. „П” към Ф. „Републиканска пътна структура”, гр. С. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствени правила-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Моли съда да отмени въззивното решение и да уважи предявените искове с присъждане разноски по делото.
В изпълнение указанията на въззивния съд, дадени на основание чл. 285, ал. 1 ГПК вр.чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е постъпило писмено приложение към касационна жалба от пълномощника на касатора адвокат Р. В него е посочено, че въззивното решение е неправилно, поради съществено нарушение на материалния закон и нарушение на процесуалните правила, които нередности са от значение за точното прилагане на закона, но са изложени доводи, относими към правилността на постановеното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, а именно: трудовият договор е прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ, а съдът е приел, че е на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 КТ, а в произнасянето по същество-на основание чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ; СГС незаконосъобразно е приел, че за да се прецени приложеното от работодателя основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ следва да се изхожда от основните задължения на страните по трудовия договор и в тази връзка да се преценява липсата на пропуск, разрешаващ на служителя достъп до работното място; служителят е имал пропуск със срок на валидност до 3.08.2006 г. и в задълженията на работодателя е да направи предложение за подновяване на пропуска; в нарушение на закона СГС е приел, че невръчването на заповед за уволнение не е основание за отмяна на уволнението; неизпълнена е от работодателя доказателствена тежест за обосноваване в какво се е изразила в случая обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, като елемент от фактическия състав на приложеното основание за уволнение. Позовава се и представя решение № 946/14.05.2002 г. на ВКС, ІІІ г. о.
За ответника по касация У. „П” към Ф. „Републиканска пътна структура”, гр. С. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационното обжалване, като взе предвид доводите на касатора, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат само тези въззивни решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос.
В случая, както с касационната жалба, така и с приложението към нея, изготвено в изпълнение на изрични указания на въззивния съд за представяне на изложение съгласно изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК, от страна на касатора не е формулиран съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, в противоречие с практиката на съдилищата или който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Изложението съдържа същите оплаквания за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводството – оплаквания по съществото на спора.
При въведеното с ГПК /обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./ само факултативно касационно обжалване на въззивните решения от страна на страната-касатор следва да бъдат изпълнени предварителните изисквания на закона във връзка с подбора на жалбите, които следва да бъдат допуснати до разглеждане от Върховния касационен съд по съществото на спора по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При положение,че тези изисквания не са изпълнени касационно обжалване на обжалваното решение не следва да се допусне, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски градски съд, ВК, ІV-то „Д” отделение № 397/14.10.2008 г., постановено по гр. д. № 1758/2008 г. по касационна жалба от А. И. М., гр. С., кв. „М”, бл. 104, вх. А, ап. 12, ет. 4 чрез пълномощник адвокат Р.
 
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top