О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр.София, 31.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и пети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №1965 по описа на І г.о. за 2008 год.
Производството е по чл.288 във връзка с чл.278, ал.4 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. И. И. със съдебен адрес в гр. В., срещу определението от 27.08.2008г. по ч.гр.д. №1796/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 11.03.2008г. по гр.д. №9875/2007г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата М. Д. М., К. Р. Н. , Д. П. Д. и З. П. Д. не вземат становище.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е прекратено производството по делото, образувано по иска на К. И. И. срещу П. Д. Н. /въззивното производство е продължило в лицето на законните му наследници К, Д. П. Д. и З. П. Д. / и М. Д. М., с правно основание чл.108 от ЗС за ревандикация на поземлен имот №189 по ПНИ”В”, м.”К”, в землището на кв. Виница, гр. В..
Въззивният съд е приел, че искът е преждевременно заведен, тъй като в полза на ищците е постановено решение по реда на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ, при действието на тази разпоредба в редакцията й след изменението на закона, обн. ДВ, бр.68/1999г., но не е издадена заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, която има конститутивен ефект за възстановяване правото на собственост в терен по §4. Прието е, че до постановяване на тази заповед земеделската реституция не е приключила.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят е обосновал допускането на касационното обжалване с обстоятелството, че в обжалваното определение съществения процесуалноправен въпрос дали спорът за собственост между страните може да бъде разрешен преди да е постановена заповедта по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е решаван противоречиво от съдилищата. Позовава се на приложени съдебни решения, с които на този въпрос е даден положителен отговор. Разгледания от въззивния съд процесуалноправен въпрос е съществен, тъй като засяга допустимостта на иска. При тези данни следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Поддържа се от ищеца в исковата молба, уточнена с молби от 13.12.2007г. и 11.03.2008т., че в полза на наследниците на И. И. М. е постановено на основание чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ решение №1284 от 12.10.2005г. на ОСЗГ – Варна, постановено въз основа на решение по гр.д. №736/2005г. на ВРС по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, по отношение на нива с площ от 2 дка, представляваща ПИ 452 от СО”В”. Твърди, че част от този имот представлява процесния имот № 189 по ПНИ”В”, за който ответниците са се снабдили с н.а. №130/1994г., без да са били налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.
В разглеждания случай в полза на ищеца е постановено решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, но не е постановена заповед по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, придружена със скица. Касае се до земеделски имот, включен в терен по §4 от ЗСПЗЗ, в които хипотези реституционният фактически състав включва постановяване на решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ, с което се признава право на собственост върху заявените земеделски земи в реални граници, но не се възстановява собствеността върху конкретно определени с граници имоти и издаване на заповед на кмета на общината по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите и съседите на възстановения имот и към която се прилага и скица на имота. Не би могло да се приеме, че цитираното решение има конститутивно действие предвид постановяването му при действието на чл. 14 и § 4к ЗСПЗЗ в редакцията им след ЗИДЗСПЗЗ, ДВ бр. 68 от 30.07.1999г. и е осъществен фактическият състав по възстановяване на собствеността.
С оглед на изложеното правилно е прието от въззивния съд, че по отношение на наследниците на И. М. не е приключила реституционната процедура по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ и не биха могли да предявят иск по чл. 108 от ЗС /или положителен установителен иск за собственост/ към настоящия момент.
Неправилно обаче е прекратено производството по исковата молба без да се съобрази съдържанието на исковата молба относно оспорването правото на собственост на ответниците. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че ответниците не са собственици на имота, тъй като не са били налице предпоставките на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за това. Същевременно искането е за ревандикация на имота, вместо отрицателен установителен иск за собственост. Първоинстанционният съд е следвало да остави без движение исковата молба и да укаже на ищеца да приведе петипума в съответствие с обстоятелствената част, като предяви допустим отрицателе установителен иск за собственост. Като не е констатирал този пропуск на първоинстанционния съд и е потвърдил постановеното от него прекратително определение, въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде касирано. Ищецът има правен интерес от разрешаването на този спор с оглед издаденото в негова полза решение по реда на чл.14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ. Също и поради това, че спорът налице ли са били основания по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване право на собственост от ответниците, не може да бъде разрешен в административното производство и от решаването на този спор зависи дали в полза на ищците ще бъде издадена заповед на кмета по § 4к, ал. 7 ЗСПЗЗ, придружена със скица, или същите ще бъдат обезщетени.
С оглед на изложеното обжалваното определение на въззивния съд и потвърденото с него прекратително определение на първоинстанциония съд следва да бъдат отменено и делото бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 27.08.2008г. по ч.гр.д. №1796/2008г. на Варненски окръжен съд по частна касационна жалба на К. И. И..
ОТМЕНЯ определението от 27.08.2008г. по ч.гр.д. №1796/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 11.03.2008г. по гр.д. №9875/2007г. на Варненски районен съд, с което е прекратено производството по делото.
ВРЪЩА делото на районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: