О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 340
гр.София, 25.03.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и трети март две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №376 по описа за 2009 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. В. Й. от гр. Б., против решението от 09.10.2008г., постановено по гр.д. №486/2008г. на Софийски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 11.03.2008г. по гр.д. №646/2007г. на Ботевградски районен съд, с което е уважен предявения от С. Ц. С. от с. С., Софийска обл., против И. В. Й. с правно основание чл.106, ал.5 от СК.
Касаторът счита, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по жалбата С. Ц. С. не взема становище.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от С. Ц. С. от с. С. против И. В. Й. с правно основание чл.106, ал.5 от СК, като са изменени постановените с решение от 31.03.2000г. по гр.д. №453/1999г. на Ботевградски РС мерки по отношение на малолетното дете –, родено на 05.02.1996г., като упражняването на родителските права е предоставено на бащата С. Ц. С. , като е определен режим на лични контакти на майката И. В. Й. с детето – всяка първа и трета неделя от месеца от 9 часа до 18 часа и по един месец през лятото, който не съвпада с ползването на платения годишен отпуск на бащата.
За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че са се изменили обстоятелствата, при които през 2000г. са постановени мерките относно упражняването на родителските права след развода по отношение на детето и че в интерес на детето е да бъдат изменени, като упражняването на родителските права се предостави на бащата, при когото детето живее през последните 18 месеца, без да се проявяват сътресения при неговото отглеждане, възпитание и отглеждане, в противовес с изменените неблагоприятно за детето обстоятелства, свързани с отглеждането и възпитанието му и заобикалящата го в дома на майката /битова и близка до семейната/ среда към м.април 2007г.
Касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Сочи практика на Върховния касационен съд, на която счита, че въззивното решение противоречи по въпроса за обстоятелствата, с оглед на които се преценява интересът на детето, на който се основава решението по чл.106, ал.5 от СК. Позоваването на представеното Решение №1890 от 28.11.1991г. по гр.д. №1318/1991г. на ВКС, ІІг.о. не може да обоснове допускане на касационното обжалване, тъй като е постановено при конкретни обстоятелства. Позоваването на Постановление №1 от 12.11.1974г. по гр.д. №3/1974г. на Пленума на ВС също не обосновава допускане до касационно обжалване, тъй като въззивният съд е основал решението си на интересите на детето, преценени с оглед релевантните за тази преценка обстоятелства и според указанията в цитираното постановление: родителските качества на страните, полагане грижи и умение за възпитанието, подпомагане подготовката за придобиване на знания, социално обкръжение и битови условия, привързаност между детето и родителите, помощ от трети лица. Доводи за неправилна преценка интереса на детето с оглед на тези обстоятелства са относими към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В разглеждания случай не може да се приеме, че е налице релевираното основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като се сочат касационни основания за неправилност на въззивното решение, които не са относими към достъпа до касационно обжалване.
По изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 09.10.2008г., постановено по гр.д. №486/2008г. на Софийски окръжен съд, по касационна жалба от И. В. Й..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: