Определение №750 от по гр. дело №868/868 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 750
 
София, 03.07.2009 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи юли двехиляди и девета година, в състав:
 
 
                                              
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                              Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 868/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „П” Е. , София чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д” въззивен състав № 327/19.11.2008 г. по гр. д. № 2765/2007 г.
С обжалваното решение е оставено в сила решение на СРС, ГК, 53 състав от 13.07.2007 г. по гр. д. № 27161/2006 г., с което са уважени предявените от В. М. К. ЕГН ********** от гр. С. против „П” Е. , София обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 , 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С жалбата се поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Относно допустимостта на обжалването е изразено разбиране, че обжалваното решение е постановено при липса на обсъждане на доказателствата по делото и изявленията на страните с което е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствени правила и на материален закон; че въпросът за прекратяване на трудов договор поради намаляване обема на работа е решен в противоречие с практиката на ВКС, а именно: Р. № 312/17.02.2000 г., ВКС, ІІІ г.о., Р. № 82/20.02.2006 г., ВКС, ІІІ г.о., както и че решаването на спорния въпрос е от значение за точното прилагане на закона и ще допринесе за развитието на правото и за уеднаквяване на практиката на ВКС. Цитираните решения на ВКС, ІІІ г. о. са представени.
Ответник по касационна жалба В. М. К. не е изразила становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд се констатира следното:
За да признае за незаконно уволнението на В. М. К. от длъжността „касиер-инкасатор”, заемана по трудово правоотношение с „П” Е. , София на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, поради намаляване обема на работа въззивният съд е приел неизпълнена от страна на работодателя доказателствената тежест в процеса за защита от незаконно уволнение да установи, че към датата на уволнението е бил осъществен фактическия състав на приложеното основание за уволнение /чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ/. Обсъждането на спазването изискванията на чл. 329 КТ е било безпредметно при положение, че е установена липса на фактически състав на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на
Върховния касационен съд.
В случая липсва противоречие с постоянната практика на Върховния съд, вкл.и с посоченото от касатора решение Р. № 312/17.02.2000 г., ВКС, ІІІ г. о., съгласно което за да е налице основание за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ е необходимо да е настъпил обективния факт – намаляване обема на работата.становяването на този обективен факт е в доказателствена тежест на работодателя и при положение, че не е изпълнена уволнението се признава за незаконно само на това основание, в който смисъл въззивният съд е преценил данните по делото.
Що се отнася до решение № 82/20.02.2006 г., ВКС, ІІІ г.о. то касае въпроси на подбора по чл. 329 КТ, които в конкретния случай нямат съществен характер, тъй като не са решаващи за изхода на делото.
Относно основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3ГПК касаторът не е изложил аргументи, които да се подложат на преценка от ВКС при произнасянето относно допустимостта на обжалването.
Предвид изложеното и на основание чл. 288ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, Гражданско отделение, Втори „Д”въззивен състав № 327/19.11.2008 г.по гр. д. № 2765/2007 г. по касационна жалба от „П” Е. , София, бул. „С” № 1* представлявано от изпълнителен директор Б чрез процесуален представител адвокат С.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top