О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 30.12.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети декември двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. дело № 2365/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. И. Б. ЕГН **********, гр. С. против определение на Върховен касационен съд, ІІІ г. о. № 63/1.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2598/2008 г., с което е оставена без разглеждане, поради просрочие, молбата на К. И. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски районен съд по гр. д. № 5566/2001 г., потвърдено с решение на Софийски градски съд от 25.04.2005 г. по гр. д. № 393/2003 г., на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК.
За ответника П и. банка, АД, София частната жалба е оспорена с доводи, изложени с писмен отговор от юрисконсулт Д. П.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основателността на частната жалба, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, Върховният касационен съд, ІІІ г.о. приема следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, ІІІ г. о. е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима, тъй като е подадена след изтичане на срока по чл. 305, т. 4 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 305, т. 4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня на влизане в сила на последното решение в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, какъвто е процесният. В случая молбата за отмяна е постъпила на 25.04.2008 г. и е подадена след изтичане на срока по чл. 305, т. 4 ГПК.
Решението на СРС, І г. о., 34 състав по гр. д. № 5566/2001 г. е влязло в сила на 25.04.2005 г., на която дата е постановено решението на въззивния СГС, ГК, ІV „Г” отделение от 25.04.2005 г. по в. гр. д. № 393/2003 г., което решение не подлежи на обжалване. Другото влязло в сила решение, /което според молителя противоречи на предходното/ е решението на СРС, ГК, 75 състав от 13.11.2006 г., постановено по гр. д. № 3782/2005 г., което е влязло в сила на 27.04.2007 г. на основание чл. 219, б. „б” ГПК /отм./, на която дата се е произнесъл Върховния касационен съд, ТК, І т. о. с определение № 110/27.04.2007 г. по ч. т. д. № 98/2007 г., с което е оставена без уважение частната жалба на П. и. банка, АД срещу разпореждане на СГС от 16.03.2007 г. по гр. д. № 356/2007 г. за връщане на въззивната жалба на Банката с вх. № 41469/14.12.2006 г. срещу решението на първоинстанционния съд.
Констатацията в мотивите на решение на ВКС, ТК, 5-чл. състав № 16/15.04.2008 г. по гр. д. № 146/2007 г., че решението на СРС по гр. д. № 3782/2005 г. е влязло в сила /не е посочено на коя дата е влязло в сила/, на която констатация се позовава частния жалбоподател за установяване на датата на узнаване от него на решението на СРС по гр. д. № 3782/2005 г. е ирелевантна за установяване спазването на преклузивния срок по чл. 305, т. 4 ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на Върховния касационен съд, ІІІ г. о. № 63/1.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2598/2008 г Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: