О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 649
гр.София, 22.06.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №4332 по описа на І г.о. за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Ж. Д. и Р. П. Д., двамата от гр. В., чрез пълномощника им адв. П, против решението от 08.02.2008г., постановено по гр.д. №1571/2007г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 14.06.2007г. по гр.д. №8267/2006г. на Варненски районен съд, с което е уважен предявения от М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. срещу И. Ж. Д. и Р. П. Д. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК/отм./ и искане по чл.431, ал.2 от ГПК/отм./.
Касаторите считат, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. оспорват жалбата като неоснователна.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК /във връзка с чл.218в, ал.1 от ГПК отм./, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение е оставено в сила първоинстанционното решение, с което е уважен предявения от М. Г. Ш., Г. С. Д., К. Й. Т., С. М. П. и Д. С. Д. срещу И. Ж. Д. и Р. П. Д. отрицателен установителен иск за собственост на реална част от ПИ №202 по действащия КП на местн.”М”, гр. В., очертана на скицата на вещото лице, представляваща неразделна част от решението и е отменен н.а. 126/2006г. на ответниците.
Въззивният съд е приел, че ответниците по иска нямат право да изкупят имота в хипотезите на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като не са доказали, че им е предоставено право на ползване по реда на нормативни актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По отношение на съществуващите в мястото бунгала е прието, че не е сграда по смисъла на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, съгласно §1в, ал.3 от ДР на ППЗСПЗЗ.
Касаторите считат, че следва да се допусне касационно обжалване, тъй като атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса за ефекта на заповедта на кмета на общината по §4, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиването на собствеността. Позовават се на определение №383 от 31.05.2005г. по чл.гр.д. №309/2005г. на ВКС, ІVг.о., с което е прието, че заповедта има конститутивен ефект за придобиване на собствеността. Този въпрос не е съществен за изхода на предявения отрицателен установителен иск за собственост, тъй като предметът на спора, по който е постановено въззивното решение, е дали са били налице предпоставките ответниците да упражнят правото да изкупят имота в хипотезите на §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
С оглед изложеното касационното обжалване на въззивното решение не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.02.2008г., постановено по гр.д. №1571/2007г. на Варненски окръжен съд, по касационна жалба на И. Ж. Д. и Р. П. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: