Определение №201 от 22.4.2009 по ч.пр. дело №36/36 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

 
                                                                 
 
 
 
 
                                         О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   
 
                                                                № 201
 
                                             гр.София, 22.04.2009 год.
 
 
 
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и девета година в състав:
 
              
                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
                                              ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
                                                                  ОЛГА КЕРЕЛСКА
 
 
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №36 по описа за 2009 год.
 
 
Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на В. В. И. от гр. Д., срещу разпореждане от 02.12.2008г. по в.гр.д. №992/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу въззивното решение от 18.04.2008г. по в.гр.д. №992/2007г. на Добрички окръжен съд.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
В. В. И. е обжалвал с касационна жалба постановеното въззивно въззивното решение от 18.04.2008г. по в.гр.д. №992/2007г. на Добрички окръжен съд.
С разпореждане от 17.11.2008г. въззивният съд е указал на жалботодателя в едноседмичен срок от получаване препис от разпореждането да представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК.
Разпореждането е редовно съобщено на жалбоподателя, който в дадения срок са депозирали молба.
С обжалваното разпореждане проверяващият редовността на жалбата съд е приел, че с депозираната молба в дадения на жалбоподателя срок не са изправили нередовностите на касационната жалба, поради което е върнал касационната жалба.
Определението е правилно.
Въззивният съд проверява редовността на касационната жалбата за отстраняване на нередовността по реда на чл.285, ал.1 от ГПК, като на жалбоподателите бъдат дадени указания и срок за прилагане на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. Изложението следва да съдържа посочване на съществения материалноправен или процесуален въпрос, по който въззвният съд се е произнесъл, и посочване при наличието на коя от алтернативно посочените в закона предпоставки този правен въпрос е разрешен. При неизпълнение на указанията въззивният съд, администриращ жалбата, има правомощия по чл.286, ал., ал.1, т.2 от ГПК да върне нередовната касационна жалба.
Въпреки подробните указания на въззивния съд, които са дадени след връщане за проверка на редовността на касационната жалба от Върховния касационен съд и след предходни указания от въззивния съд в същата насока, жалбоподателят не е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, а в представената молба се позовават на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК като отново представя две решения Върховния касационен съд, без да посочи кой е съществения материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Неоснователни са доводите в частната жалба, че в касационната жалба е посочен материалноправният и процесуалноправният въпрос, които са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение с оглед недопускане на ангажираните от него в първата инстанция свидетелски показания, с твърдения, че обстоятелствата, за които са били ангажирани са били допустими и относими към спора, в подкрепа на твърденията му, че е изплатил изцяло дължимите суми по сключения с ищеца договор за заем. Тези доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване. Относими са към правилността на въззивното решение, по която касационната инстанция ще се произнесе, ако жалбата бъде допусната за разглеждане по същество. Преценката за достъп до касационно обжалване се основава на съответствието с критериите по чл.280, ал.1 от ГПК, а не с обсъждане на конкретните основания за порочност на обжалваното въззивно решение. В касационната жалба е възпроизведена част от съдържанието на едно от решенията ВКС, на които касаторът се позовава – че обясненията на ищеца представляват по съществото си твърдения, за наличието на изгодни за него факти, които не се подкрепят от събраните по делото доказателства – същите са обект на доказване, но не са годно доказателствено средство в процеса. Не са изложени твърдения на кои релевантни за спора обстоятелства въззивният съд според касатора е придал доказателствено значение на обясненията на другата страна относно изгодни за нея факти. Липсата на изложение в тази насока препятства възможността за преценка дали твърденията действително съответстват на разрешените с атакуваното въззивно решение съществени правни въпроси. Съгласно чл.284, ал.3, т.1 от ГПК към касационната жалба се прилага изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. Въпреки указанията и дадения срок за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК, жалбоподателят не е представил такова, поради което правилно е прието с обжалваното разпореждане, че тази нередовност на касационната жалба не е изправена по реда на чл.285, ал.1 от ГПК.
Жалбоподателят не е приложил към касационната си жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК и не е изправил тази нередовност по реда на чл.285, ал.1 от ГПК, поради което правилно с обжалваното разпореждане нередовната касационна жалба е върната.
С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
 
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 02.12.2008г. по в.гр.д. №992/2007г. на Добрички окръжен съд, с което е върната касационната жалба на В. В. И. срещу въззивното решение от 18.04.2008г. по в.гр.д. №992/2007г. на Добрички окръжен съд.
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top