О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 34
София, 21.10.2008 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври двехиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Марио Първанов
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 2906/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. М. А. от гр. К. против въззивно решение на окръжен съд Кърджали по гр. д. № 14/2008 г.
Поддържа, че решението е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Моли съда да го отмени и да постанови друго решение, с което да остави в сила решението на районен съд К.
С уточнена касационна жалба, приподписана от адвокат Н е приповторено съдържанието на предходната касационна жалба. Допълнено е, че не е установено Ю. А. да е собственик на претендираната част от недвижимия имот, тъй като записването в разписния лист има само констатиращо и информиращо значение, но не и конститутивно, в който смисъл е постоянната практика на ВКС-решение № 690/19.04.1999 г. по гр. д. № 74/1999 г., V г. о. По тези съображения счита, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС.
Допълнително е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК от адвокат Н, като пълномощник на Х. М. А., в което е приповторено, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС и е посочено решение № 690/19.04.1999 г., постановено по гр. д. № 74/1999 г., V г. о. Поддържа и, че решението е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК вр. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Приложено е цитираното решение.
Ответникът по касация Ю. А. А. от гр. К. е оспорил жалбата по съображения, изложени с писмен отговор. Счита, че посоченото като постоянна практика на ВКС решение е неотносимо към процесния спор. С него е прието, че ако погрешно имотът е записан по разписния лист към плана на несобственик той може да бъде предмет на ревандикация. По делото няма данни УПИ-ІІ, пл. № 46, кв. 16 по плана на гр. К. да е бил погрешно записан на името на ищеца. Точно обратното, в регистъра към ПУП на гр. К. от 1982 г. имотът е записан на името на Ю. А. съгласно нот. а. № 2* т. І, нот. д. № 328/75 г. на нотариус при РС К. и е закупен с площ от 480 кв.м. По силата на изменение на ПУП със заповед № КО-376/25.12.2000 г. на кмета на община К. с частично изменение на ПУП на кв. 16 площта на имота на ищеца Ю. А. е станала 715 кв.м.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, като взе предвид доводите на страните, Върховният касационен съд, ІІІ г. о. взе предвид следното:
С въззивното решение на Кърджалийски окръжен съд № 51/3.04.2008 г. по гр. д. № 14/2008 г. е отменено решение на районен съд К. № 68/13.12.2007 г. по гр. д. № 11/2007 г. и е постановено друго решение, с което е уважен иска с правно основание чл. 108 ЗС. Признато е за установено по отношение на ответника Х. М. А., че ищецът Ю е собственик на 431 кв.м. от недвижим имот-УПИ-ІІ, пл. № 46, кв. 16 по ПУП на К. , целият от 715 кв.м., при посочени граници и е осъден Х. М. А. да предаде на Ю. А. А. владението на процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на практиката. Общото изискване за допускане на касационно обжалване е въззивният съд да се е произнесъл по съществен правен въпрос от материалното и процесуално право. Първа предпоставка за допустимост на касационното обжалване е касаторът да посочи в жалбата си кой е същественият въпрос от материалното или процесуално право, по който да се е произнесъл въззивния съд. Това произнасяне не се изчерпва с общите основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Тези основания се преценяват при преценка за основателност на вече допуснатата до касационно обжалване жалба.
В конкретния случай процесуалният представител на касатора се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдението, че атакуваното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС-решение № 690/19.04.1999 г. по гр. д. № 74/1999 г., V г. о. В подкрепа на посоченото основание не са изложени никакви доводи. Не е посочен съществения материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Приложеното към изложението решение е неотносимо към конкретния случай. С него е прието, че искът за собственост се предявява съобразно актуалното положение на имота по действащия регулационен план на населеното място; исковата молба е нередовна, ако в нея е посочен имота по отменен план; ако имотът погрешно е записан по разписния лист към плана на несобственик, той може да бъде предмет на ревандикация – действителният собственик не губи правото си на собственост, защото записването има само констатиращо и информиращо значение, а не и отчуждително действие.
С въззивното решение спорът не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по отношение на решението, на което касаторът се е позовал.
По изложените съображения съдът прие, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поради което и на основание чл. 288 ГПК ВКС, ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на окръжен съд Кърджали № 51/3.04.2008 г., постановено по гр. д. № 14/2008 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: