Определение №661 от по гр. дело №893/893 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н   И   Е
 
№ 661
 
София, 28.06.2010 година
 
                                  
В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и първи юни двехиляди и десета година, в състав:
 
 
                                              
                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
                                                ЧЛЕНОВЕ:  Жива Декова
                                                                        Олга Керелска
 
 
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 893/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от С. П. Ч. ЕГН **********, жив. гр. В. чрез процесуален представител адвокат С против въззивно решение на Варненски окръжен съд по гр. д. № 1885/2009 г., с което е отменено решение по гр. д. № 334/2009 г., ВРС, ХVІ състав в частта, с която родителските права за детето Г. С. Ч. са предоставени на бащата, съответно присъдената издръжка в размер на 30 лв. и определен режим на личен контакт на майката с детето, както и държавна такса, вместо което е постановено друго решение, с което е предоставено упражняването на родителските права по отношение на Г. С. Ч. на майката Н. Ч. , определен е режим на личен контакт на бащата с детето, присъдена е издръжка в размер на 40 лв. и държавна такса.
По допустимостта на касационното обжалване касаторът се е позовал на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Като съществен е определен въпросът: правилно ли въззивната инстанция е преценила интереса на детето и преценени ли са родителските качества, полагане на грижи и умение за възпитание, подпомагане подготовка за придобиване на знания, трудови навици, морални качества на родителя, възраст и пол на детето, привързаност между родител и дете, помощ на трети лица. Твърди, че за решаването на този въпрос съдът не се е съобразил с практиката на ВС-ППлВС № 1/12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г./чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; че решението не е съобразено с други решения на съдилищата /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/: Р. № 544/28.07.2003 г. по гр. д. № 297/2003 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1022/5.11.2008 г. по гр. д. № 2700/2007 г., ВКС, ІІ г. о.; Р. № 1019/19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., ВКС, І г. о.; Р. от 8.10.2008 г. по гр. д. № 381/2008 г., ОС-Кюстендил, 5 с-в., с които решения се засягат въпросите за обстоятелствата, които се преценяват от съда при решаване на въпроса за възлагане на родителските права, въпросът за конкретния интерес на детето, а в случай, че и двамата родители имат добри родителски и възпитателски качества съдът трябва да вземе предвид по-добрата психологическа среда, в която трябва да расте детето. Счита, че е налице разрешаване на въпрос от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като с решението се разделят родените от брака две деца.
За ответницата по касация Н. М. Ч. е представено писмено становище от процесуален представител адвокат С. Р. са съображения по съществото на спора и молба за оставяне на решението в сила.
За контролиращата страна Д. „С”, гр. В. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
За да предостави родителските права върху малолетното дете на страните на майката въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства и е обосновал решението си с интереса на детето с оглед обстоятелствата на конкретния случай.
В този смисъл въззивният съд е съобразил ППлВС № 1/1974 г. и основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не е налице.
Въззивният съд се е произнесъл и в съответствие със съдебните решения, на които касаторът се е позовал в аспект на основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Така, с Р. № 544/28.07.2003 г. по гр. д. № 297/2003 г., ВКС, ІІ г. о. е посочено, че интересът на децата, който е винаги конкретен е основание за възлагане упражняването на родителските права и че съдът е длъжен да го установи, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат тяхното физическо, психическо и нравствено развитие и създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите им. В същия смисъл са и Р. № 1022/5.11.2008 г. по гр. д. № 2700/2007 г., ВКС, ІІІ г. о., Р. № 1019/19.11.2008 г. по гр. д. № 3730/2007 г., ВКС, І г. о. и Р. от 8.10.2008 г. по гр. д. № 381/2008 г., ОС-Кюстендил, 5-ти състав /влязло в законна сила/, които, обаче, са постановени при различна фактическа обстановка.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е налице, когато разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен с обжалваното въззивно решение допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, в който смисъл касаторът не е посочил никакви аргументи.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
 
 
О П Р Е Д Е Л И:
 
Не допуска касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд-Гражданско отделение № 294/10.03.2010 г., постановено по гр. д. № 1885/2009 г. по касационна жалба от С. П. Ч. ЕГН ********** чрез процесуален представител адвокат С.
 
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top