О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 873
София, 16.07.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Керелска гр. дело № 805/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от ищците Р. П. Ж., М. И. Ж. , И. И. Ж. и тримата живущи в с. Ч. вода, община Р., област Русе чрез процесуален представител адвокат Н против въззивно решение на Русенски окръжен съд № 13/16.02.2009 г. по гр. д. № 865/2008 г.
С жалбата са заявени и обосновани оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК.
Представено е изложение на основания за допустимост на касационното обжалване с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Приложено е ППлВС № 4/23.12.1968 г.
Касационна жалба е подадена и от ответника „ р. плаване” АД, гр. Р. с изпълнителен директор инж. Д, приподписана от процесуален представител адвокат Е. С. срещу въззивното ршение в уважената част на исковете.
Поддържа се, че решението е неправилно, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост-основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Представено е изложение на основания за допустимост на обжалването с позоваване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Позовава се на Р. № 869/96 г. по гр. д. № 3486/94 г., ВКС, ІV г.о. и на Р. от 19.01.05 г. по гр. д. № 1202/03 г., ВКС, ІІІ г. о., които са представени. Подаден е писмен отговор на касационната жалба от името на ищците с оспорване по допустимост и основателност.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд констатира следното:
С обжалваното въззивно решение съдът е отхвърлил предявените на основание чл. 200, ал.1 КТ от Р. П. Ж., И. И. Ж. и М. И. Ж. против „П. БРП” АД, Русе субективно съединени искове за обезщетение на неимуществени вреди по повод смъртта на техния съпруг и баща И, настъпила при трудова злополука на 31.01.2000 г. с причини за смъртта: „изчезнал по време на плаване извън страната” над размер от 18 932.38 лв. до 48 932.38 лв. за Р. и И. Ж. , а за М. Ж. до 46 932.38 лв., като е оставено в сила решение на Русенски районен съд № 106/6.11.2008 г. по гр. д. № 921/2008 г. за уважаване на исковете до размер на сумата 18 932.38 лв. за всеки един от тях.
За да се приеме, че е налице основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът следва да е формулирал въпрос от материалния или процесуален закон с принципно основополагащо значение за правото в аспект на конкретния спор, по който въпрос въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд.
В случая не са налице изискванията на закона за допустимост на жалбата на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК.
От изложението на касаторите-ищци става ясно разбирането, че съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК е този, от чието разрешаване зависи изходът за конкретното дело, което с оглед изложеното в предходния абзац не може да бъде споделено.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК касаторите-ищци обосновават с посочен според тях съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: спазването на принципа за справедливост при определяне на обезщетението за неимуществени вреди.
На основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по въпроси от материалноправен или процесуалноправен характер от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо следва да се разбира еднообразно тълкуване на закона, или точното прилагане на закона, насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива практика на ВКС или преодоляване на погрешна постоянна практика. А основанието „от значение за развитие на правото”е налице, когато въобще няма практика на ВКС по принципния въпрос, формулиран от касатора.
Касаторите са посочили спазването на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД в аспект на основанието за допустимост на обжалването по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не са обосновали посоченото основание съгласно разбирането по предходния абзац на настоящото определение.
По въпроса, поставен от касаторите-ищци следва да се има предвид законодателното разрешение на чл. 52 ЗЗД, съгласно което определянето на конкретен размер на обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане е предоставено на субективната преценка и вътрешно убеждение на всеки съдебен състав по повод решаването на всеки конкретен казус. Както е прието в ППлВС № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът е длъжен да вземе предвид при определяне размера на обезщетението.
Що се отнася до разбирането на касаторите в аспект на принципа по чл. 52 ЗЗД, че в конкретния случай определения размер на обезщетението е занижен то по правното си естество представлява оплакване за допусното от съда нарушение на материалния закон /чл. 52 ЗЗД/, което е основание за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание за допустимост на касационното обжалване.
Ето защо по повод касационната жалба на ищците не следва да се допусне обжалване на въззивното решение.
Касационната жалба от името на ответника-касатор също не следва да се допусне до разглеждане от Върховния касационен съд.
Не са изпълнени изискванията на закона във връзка с посочените основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, които не са подкрепени с правни доводи, а с доводи относими към правилността на решението, които не се поставят на преценка в производството по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното и на основание чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд, Гражданска колегия № 13/16.02.2009 г. по гр. д. № 865/2008 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: