О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 64
София, 28.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 20/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Й. С. Й. чрез адвокат-пълномощник П. Д. Т. против въззивно решение на Софийски градски съд, ІV В отделение № 204/6.10.2008 г., постановно по гр. д. № 2404/2008 г. С въззивното решение е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 64 състав от 17.04.2008 г. по гр. д. № 31182/2007 г., с което са отхвърлени предявените от Й. С. Й. ЕГН ********** от с. Д., гр. С. против „У” А. , гр. С. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
С жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуален закон и необоснованост. Относно допустимостта на касационното обжалване са посочени основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдения, че въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 107/16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г. на ВКС, ІІІ г. о., което е приложено, както и че решението на ВКС ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
За ответника по касация „У” А. , гр. С. не е изразено становище.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Й. С. Й. е работила по трудов договор при „У” А. , София на длъжност „главен готвач”. С докладна записка от 9.11.2007 г. управителят на стола е уведомил изпълнителния директор, че Й. не се е явявала на работа от 1.11.2007 г. до 9.11.2007 г. На същата дата работодателят е поискал от Й. обяснения за неявяването на работа в продължение на осем работни дни или за времето от 31.10.2007 г. до 9.11.2007 г. съгласно чл. 193, ал. 1 КТ. На 16.11.2007 г. Й. е дала писмени обяснения за неявяването си на работа на основание медицински документи за нетрудоспособност. Със заповед № 777/4.12.2007 г. трудовият договор с Й. е бил прекратен с дисциплинарно уволнение, постановено на основание чл. 188, т. 3 КТ вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 187, т. 1 и т. 8 КТ за неявяване на работа за времето от 31.10.2007 г. до 9.11.2007 г. без да е представен оправдателен документ, злоупотреба с доверието на работодателя, уронване доброто име на работодателя и разпространяване на поверителни за работодателя сведения.
Установено е по делото, че Й. на 56 години по време на работа на длъжността „главен готвач” в служебния стол на „У” А. , София е претърпяла трудова злополука на 4.05.2007 г., като е получила черепно-мозъчна травма-мозъчно сътресение с вестибулопатия. Била е в продължителен отпуск по болест от 4.05.2007 г. до 30.10.2007 г., като е лекувана системно и адекватно. Към 31.10.2007 г. състоянието й е било напълно стабилизирано – без остатъчна неврологична симптоматика и без функционален дефицит. На 16.10.2007 г. е подала молба за разрешаване на платен отпуск за времето от 31.10. до 28.11.2007 г., но няма данни молбата да е стигнала до работодателя. От 31.10.2007 г. е престанала да се явява на работа и неявяването на работа е продължило до 9.11.2007 г. С ЕР на ТЕЛК при ІV МБАЛ София № 3113/1.11.2007 г. е приета 40 % трайно намалена работоспособност в причинна връзка с претърпяната трудова злополука, поради нарушение на вестибуларната функция на Й. , състояние след ЧМТ, централен отоневрологичен синдром, хронично тензионно главоболие. ТЕЛК е препоръчал на лицето да работи като готвач при облекчен режим на работа без наднормен шум и вибрации при посочените в производствената характеристика условия на труд. С ЕР на НЕЛК № 1223/23.11.2007 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 3112/1.11.2007 г. по оценката на работоспособността, като е счетено, че не й се следва процент ТНР за състоянието във връзка с преживяната трудова злополука и Й. е била преценена за работоспособна за професията си, считано от 1.11.2007 г. Няма данни това решение да е било обжалвано или да е било отменено. Посочените данни са установени по делото със заключение на вещото лице-лекар невролог д-р Л, прието от съда без да е оспорено от страните. Твърдението на ищцата, че за исковия период от време не е била допускана до работното си място е приет от съда за недоказан, като са кредитирани показанията на свидетелката Г, според която за този период от време ищцата изобщо не се е явявала на работа.
При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3КТ са неоснователни. През периода на неявяване на работа ищцата е била преценена от компетентния медицински орган като работоспособна да изпълнява задълженията си по трудовия договор за длъжността готвач при условия на труд съгласно производствената характеристика за същата длъжност. При това положение не е имало задължение за работодателя да я устройва на друга работа при облекчени условия на труд. Заповедта за уволнение не съдържа мотиви за извършени от ищцата злоупотреба с доверието на работодателя, уронване на доброто му име и разпространяване на поверителни за него сведения и на тези основания уволнението е признато за незаконно. Относно дисциплинарното нарушение неявяване на работа за периода от 8 последователни дни заповедта за уволнение е мотивирана.
От изложението на основанията за допускане на касационно обжалване могат да бъдат извлечени съществени материалноправни въпроси – Счита ли се за трудоустроен работник или служител, на когото с ЕР на ТЕЛК е определена 40% трайно намалена работоспособност с трудова препоръка да изпълнява заеманата от него длъжност съгласно условията на производствената характеристика; При дисциплинарно уволнение за извършени няколко дисциплинарни нарушения и излагане на мотиви в заповедта за уволнение само на едно от тях налице ли е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание в аспект на разпоредбата на чл. 189, ал. 1 КТ.
Но това не е достатъчно.
Според разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
В конкретния случай въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по приложеното към касационната жалба решение № 107/16.02.2004 г. по гр. д. № 1207/2002 г. на ВКС, ІІ г. о., на което касаторът се позовава. С това решение е прието, че трудоустроен по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е този работник или служител, за който има предписание за трудоустрояване, дадено от здравните органи, определени с чл. 1, ал. 1 от Наредбата за трудоустрояване, приета с ПМС № 72/1986 г. /ДВ, бр. 7/1987 г., изм. и допл./.
Конкретният случай не е попада в хипотезата, при която се е произнесъл Върховният касационен съд с цитираното решение.
С ЕР на ТЕЛК, на което ищцата се е позовавала по делото, тя не е трудоустроена. Точно обратното. С това решение ТЕЛК е приел, че макар и с 40% ТНР в причинна връзка с претърпяната трудова злополука ищцата може да продължи да работи на заеманата от нея длъжност и то при посочените в производствената характеристика за тази длъжност условия на труд. В хода на делото ищцата не е твърдяла, че в условията на работа на длъжността, която е заемала при ответника в работната среда има вредности, които са посочени от ТЕЛК като противопоказни за здравословното й състояние, а именно наличие на шум и на вибрации.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат въззивните решения, с които съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Под „точно прилагане на закона” най-общо се разбира еднообразно тълкуване на закона, т. е. точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на непоследователна и противоречива съдебна практика или към преодоляване на постоянна, но неправилна такава.
В случая касаторът само е посочил това основание, но не се е позовал нито на противоречива практика на ВКС, нито на постоянна практика, но неправилна, в които случаи би било налице основание за издаване на тълкувателно решение.
Обжалваното решение би било постановено по въпрос, решаван противоречиво от съдилищата само когато му противостоят постановени от ВКС в противоположен смисъл решения, но в касационната жалба не са посочени такива решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 204/6.10.2008 г., постановено по гр. д. № 2404/2008 г. по описа на Софийски градски съд, ІV В отделение по касационна жалба от Й. С. Й. ЕГН **********, адрес: с. Д., ул. „П” № 8.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: