О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 49
София, 18.01.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети януари двехиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1876/2009 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от „Б”А. , гр. П. чрез адвокат С против въззивно решение на Пловдивски апелативен съд № 138/17.06.2009 г. по гр. д. № 68/2000 г., с което е осъдено „Б” А. , П. да заплати на Г. Х. П. и С. Х. М. сумата 7864.80 лв., представляваща обезщетение за неползван собствен недвижим имот, описан в решението, за период от м. май 1996 г. до м. февруари 1999 г., ведно със законната лихва, считано от 29.01.1999 г. и 951.60 лв. разноски по делото.
С изложението относно допустимостта на касационното обжалване касаторът е заявил, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на нормата на § 6а ЗППДОП /отм./ и по-конкретно с решение на ВКС, ІІІ г.о. № 1095/27.07.2001 г. по гр. д. № 2486/2000 г., както и че в противоречие с посоченото решение е изводът на въззивния съд, че исковата молба замества уведомлението по § 6а ЗППДОП/отм./. Според касатора подаването на исковата молба не замества уведомлението по § 6а ЗППДОП/отм./, тъй като то има за свой адресат Агенцията по приватизация и има за цел евентуалните инвеститори да бъдат своевременно информирани за задълженията на приватизиращото се предприятие по реда на § 6а ЗППДОП/отм./ за евентуални негови бъдещи задължения.
За ответниците по касация Г. Х. П. и С. Х. М. чрез адвокати К. М. и А. Ш. жалбата е оспорена като недопустима до касационно разглеждане и неоснователна. Приложени са решение № 1036/6.06.2002 г., ВКС, V г.о. и решение № 754/19.12.2008 г. по т. д. № 576/2008 г., ВКС.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
При преценка за допустимост по чл. 288 ГПК Върховният касационен съд, ІІІ г.о. констатира следното:
По иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за присъждане на обезщетение за лишаването на ищците от ползване на собствения им недвижим имот за процесния период от време ответното дружество /сега жалбоподател/ „Б” А. , П. е противопоставило възражение за погасено право на иск на ищците, поради непредявяване на вземането към предприятието пред органа по чл. 3, ал. 1 ЗППДОП/отм./ в срока по § 6а ПЗР ЗППДОП/отм./.
За да отхвърли възражението и да уважи иска въззивният съд е посочил, че през периода 1996/97 г. чрез Ц. за масова приватизация е извършена продажба на 20 922 бр. акции от капитала на „Б”ЕА. по линия на масовата приватизация чрез инвестиционни бонове, но разпоредбата на § 6а ПЗР ЗППДОП/отм./ намира приложение при касова приватизация на държавни и общински предприятия, но не и при тази с инвестиционни бонове, респ. чрез Ц. за масова приватизация, който орган не е посочен с разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗППДОП/отм./, поради което кредиторите-ищци по делото не са били задължени в срок от 6 месеца от деня на обнародване на решението за откриване на процедура по приватизация да уведомят писмено съответния орган по чл. 3 за вземанията си към предприятието.
Посоченият с изложението въпрос в кои случаи исковата молба замества уведомлението по § 6а ПЗР ЗППДОП/отм./ не е обусловил изхода на делото. По този въпрос съдът не се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по приложеното към изложението решение на ВКС, ІІІ г. о. № 1095/27.07.2001 г. по гр. д. № 2486/2000 г., с което съдът се е произнесъл по трудов спор за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ, в производството по който от ответника е направен погасяващ правото на иск довод по § 6а ПЗР ЗППДОП/отм./, заявен след изменението му с ДВ, бр. 20/2000 г., по силата на което отпадна задължението на кредиторите да уведомяват органа по чл. 3 от същия закон за вземанията си, когато те произтичат от трудово правоотношение. Изразената в решението теза, че нормата на § 6а ПЗР ЗППДОП/отм./ ще се прилага за заварените производства има предвид висящите към изменението на нормата на § 6а ПЗР ЗППДОП/отм./ с ДВ, бр. 20/2000 г. трудови дела, по които не са постановени решения.
Конкретният случай не е такъв. В случая разпоредбата на § 6а ПЗР ЗППДОП е неприложима с оглед данните по делото, че през първия период на масовата приватизация 1996/97 г. продажбата на акции от капитала на „Б” ЕА. е извършена с инвестиционни бонове и чрез Ц. за масова приватизация, орган, който не е сред органите по чл. 3, ал. 1 ЗППДОП/отм./-/решение № 1036/6.06.2002 г. ВКС, V г.о./. А към втория етап от продажбата на акции от капитала на дружеството-касатор през 2003 г. ответниците по касация вече са били предявили исковата си претенция, предмет на делото, което е станало още на 29.01.1999 г.
Предвид изложеното посоченото от касатора основаниеза допустимост на касационното обжалване не е налице, поради което настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивски апелативен съд № 138/17.06.2009 г. по гр. д. № 68/2000 г. по описа на Пловдивски апелативен съд по касационна жалба от „Б” А. , гр. П., чрез адвокат С.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: